Република Северна Македония провежда първото преброяване на населението си от близо две десетилетия.
Събитието е силно чувствително поради потенциалното въздействие върху малцинствата в нацията.
В тази малка балканска държава, която придоби независимост през 1991 г. след разпадането на бивша Югославия и се доближи до гражданска война през 2001 г., дълго отлаганото преброяване далеч не е просто статистическа операция, съобщава АФП.
Специални права, като например езика, използван в официалната кореспонденция между държавата и гражданите, или етническите квоти за длъжности в публичната администрация, зависят от официално обявеното, че малцинството съставлява поне 20% от населението.
От населението от около 2 милиона души, 64% са македонци и 25% етнически албанци, според последното преброяване. Турците, ромите, сърбите и други малцинства съставляват останалата част. В община Илинден, близо до столицата Скопие, по-голямата част от населението е македонско.
Преброяването в страната, кандидатстваща за влизане в Европейския съюз, трябва да се провежда на всеки 10 години. Последното обаче се състоя през 2002 г., само година след въоръжен конфликт между етнически албански бунтовници и правителствени сили, който приключи с намесата на международната общност.
Мирно споразумение предоставя по-големи права на етническото албанско малцинство, което се оплаква от дискриминация и ограничени възможности и представителство.
Преброяването, планирано за 2011 г., стана жертва на политически спорове и недоверие, като и двете страни заявиха, че другата ще манипулира резултата.
След последното преброяване се смята, че населението е намаляло до около 1,6-1,7 милиона поради масовата емиграция, изчисляват експерти.
Седмица преди преброяването да приключи на 30 септември, около 1,3 милиона души са се регистрирали, показват официални данни. Но при повторно провеждане на предишното прекъснато преброяване някои обвиниха правителството на премиера Зоран Заев, че възнамерява да фалшифицира резултатите. Лявата опозиционна партия Левица призова за бойкот, като се аргументира, че методологията на преброяването е неблагоприятна за македонците. Нейният лидер и депутат Димитър Апасиев твърди, че около 200 000 души са отказали да участват. Основната етническа албанска партия ДСИ, младши партньор в управляващата коалиция, заплаши, че няма да признае резултатите, ако общността им не успее да достигне важния праг от 20%.
В опит да успокои етническото албанско малцинство, по-рано тази седмица Заев повтори обещанието си, че установените права на етническите групи „абсолютно ще останат същите“, независимо от резултатите. Основната цел на операцията е да даде възможност за планиране на икономически, социални и други ключови политики, каза той.
"Преброяването е политизирано в етническо отношение", заяви политическият анализатор Петър Арсовски пред АФП. Малките политически партии смятат, че подобна реторика може да увеличи рейтинга им, каза той.
Етническите турци също предупреждават, че ако броят им бъде по-нисък от 7%, няма да признаят резултатите.
Допълнително напрежение внася твърдението на някои български политици, че 130 000 души, които притежават и български паспорти, са принудени от РС Македония да не се регистрират като етнически българи. При последното преброяване бившата югославска република регистрира по-малко от 1500 етнически българи.
