В петък, 18.09.2020 г. се разпространи новината за смъртта на Рут Бадер Гинсбърг, която от 1993 г. беше съдия от либералния блок на деветчленния Върховен съд на САЩ. Това предизвика множество коментари за предстоящия избор на неин наследник.
На 27.09.2020 г. американският президент Доналд Тръмп оповести своята номинация за член на Върховния съд на САЩ. Той предложи мястото на съдия Гинсбърг да бъде заето от консервативната съдия Ейми Кони Барет. Ако Сенатът на САЩ избере номинираната от президента Тръмп съдия, балансът на силите вероятно ще бъде закрепен в консервативна посока за години напред. Затова изборът на наследник на Гинсбърг е важен както за републиканците, така и за демократите.
Мисията на Макконъл
На 21.09.2020 г. в онлайн изданието Legal Tribune Online (LTO) беше публикувана статия на Максимилиян Амос със заглавие "Наследникът на Гинсбърг: Мисията на Макконъл", в която е представен анализ какво предстои да се случи при избора за съдия във Върховния съд на САЩ и мисията, която има от години сенаторът от Републиканската партия Мичъл Макконъл (той е лидерът на републиканците в Сената).
Според автора, след смъртта на съдия Гинсбърг от Върховния съд на САЩ, Доналд Тръмп има шанс най-накрая да изпълни едно от основните си предизборни обещания. Но преди всичко това е часът на лидера на мнозинството в сената Мич Макконъл. Всеки, който иска да знае какво предстои в САЩ след смъртта на блестящата и известна съдия от Върховния съд Рут Бадер Гинсбърг, следва да знае името Робърт Борк. Преди 33 години именно с него започна една почти безпрецедентна политическа кампания, която днес може да доведе не само до разделен Сенат, но и до дългосрочна промяна във Върховния съд на САЩ.
Максимилиян Амос изтъква това, че поради здравословните си проблеми през годините съдия Гинсбърг често е била подлагана на критика, че не е подала оставка по време на мандата на Барак Обама, за да може мястото ѝ във Върховния съд на САЩ да бъде заето от либерален съдия. Тогава консерваторите имаха мнозинство от пет на четири съдии.
Отмъщението за Робърт Борк
Решаването на този въпрос е важен за един човек и това не е президентът Тръмп, който изтъкваше като едно от основните си предизборни обещания през 2016 г. назначаването на консервативни съдии във Върховния съд на САЩ. По-скоро това е лидерът на републиканското мнозинство в Сената Мич Макконъл, който се е заел с мисията за съдебната политика още преди 33 години. Тази мисия на Макконъл започва с Робърт Борк, който през 1987 г. беше номиниран от президента Роналд Рейгън, за да замени напускащия Върховния съд на САЩ съдия Луис Пауъл. Тогава обаче във възгледите на Робърт Борк и особено тези за гражданските права и правата на жените демократите видяха заплаха за социалния прогрес. Затова те започнаха кампания срещу Борк, като дори в телевизиите се появиха предупреждения срещу него. В крайна сметка кампанията на демократите се оказа успешна и Борк остана в историята с това, че неговата номинация се провали при гласуването в Сената. Историята за избора на Борк дори е увековечена в САЩ, като затова се използва изразът "to bork somebody", което означава "систематично да съсипеш някого".
По това време е и първият мандат на Макконъл като сенатор. В действията на демократите той вижда пресичане на червената линия и се заклева да отмъсти, което е представено подробно в документалния филм "Върховно отмъщение" (Supreme Revenge) от 2019 г. на PBS. От този момент нататък той си поставя за задача на живота най-висшият американски съд да бъде оформен в консервативна насока и затова той работи с всички възможни средства. С помощта на известното като влиятелно сдружение на юристи "Федерално общество" (Federalist Society) Макконъл създава мрежа от изцяло консервативни юристи в цялата страна, за да ги издигне на важни позиции, в идеалния случай на високи съдебни постове. Мисията на Макконъл наскоро завърши с гласуването на втората номинация на президента Тръмп за съдия във Върховния съд на САЩ – Брет Кавано. В безпрецедентна битка, Кавано, който дори беше обвинен в сексуално насилие в младостта си, беше изтласкан по настояване на Макконъл.
Настоящата ситуация може да се изясни още повече, като се припомни случилото се с номинацията на съдия за Върховния съд на САЩ през 2016 г., когато почина смятания за изключително консервативен съдия Антонин Скалия. Президентът Обама имаше право да предложи негов заместник в Сената, но по това време той вече нямаше мнозинство там. Обама избра смятания за доста умерен Мерик Гарланд, но тогава Макконъл видя заплаха за отдавна планирания си проект и отказа каквото и да е одобрение, дори и изслушването на номинирания в Сената. Той оправда това с факта (почти осем месеца след номинацията на Гарланд), че президентските избори през ноември 2016 г. са неизбежни и американският народ трябва първо да избере президента, който да номинира съдия на мястото на Скалия. Тръмп спечели изборите и номинира консерватора Нийл Горсъч. Планът на Макконъл действаше и това ядоса демократите.
Безсилните демократи
Настоящата ситуация дава възможност за дългосрочна промяна в баланса на силите във Върховния съд на САЩ, т.к. консерваторите могат да имат мнозинство от шест съдии срещу трима либерали, особено като се има предвид и фактът, че назначаването за съдия в този съд е за цял живот. Но всъщност собствената логика на Макконъл сега изглежда говори срещу него: номиниране на нов съдия малко преди президентските избори на 3 ноември? Опонентът на Макконъл – демократът Чък Шумър, който е лидер на демократите в Сената, буквално написа в свой туит цитата на Макконъл от 2016 г., когато той отказа да гласува за кандидата на Обама със същия аргумент.
Вечерта след като беше съобщено за смъртта на съдия Гинсбърг, Макконъл не беше особено впечатлен от това, че опонентът му Чък Шумър изтъква неговите собствени аргументи от 2016 г. Макконъл каза: "Ако президентът Тръмп номинира някого, той ще бъде гласуван в Сената. И няма почти нищо, което да може да спре това". Процедурните тактиките за предотвратяване на това са практически невъзможни за демократите - всъщност на Макконъл е необходимо обикновено мнозинство в 100-членния Сенат, в който в момента има 53 републиканци срещу 47 демократи. Вицепрезидентът Майк Пенс би могъл да реши този въпрос единствено в случай на равенство на гласовете 50:50 в Сената.
Краткото време до изборите също не би трябвало да бъде пречка. След като е номиниран кандидатът, Правната комисия на Сената се събира и го изслушва, за да вземе решение в крайна сметка по предложението на президента. Това е последвано от гласуване в пленарна зала в Сената. От една страна, Правната комисия е председателствана от републиканеца Линдзи Греъм и той може да насрочи изслушването и гласуването според желанието си. Това се отнася и за Сената, където конците се дърпат от Макконъл. От друга страна, предстоящите избори не биха променили нищо. Ако демократите имат мнозинство на президентските избори, това ще произведе действие едва през януари 2021 г., докато през това време Сенатът все още може да потвърди номинирания за съдия във Върховния съд на САЩ по време на така наречената сесия, известна като "Lame Duck".
Бунт срещу "Мрачния жътвар" (Grim Reaper)?
Единственото, което в момента би могло да попречи на Макконъл при завършването на делото на живота му, са възможните отклонения в редиците на републиканците. Ако тяхното мнозинство в Сената се разпадне, гласуването може да се провали. Има няколко души в партията, които не са впечатлени от безпощадното поведение на шефа си. Сенаторите Лиза Мурковски (Аляска), Сюзън Колинс (Мейн), а също и бившият кандидат за президент и обявен за опонент на Тръмп Мит Ромни (Юта) може и да не гласуват така, както иска Макконъл. Не бива да се изключва и това, че е възможно да има и други в редиците на партията, които може да се отклонят и да се стигне до отлагане на гласуването.
Макконъл е смятан за изключително влиятелен в партията, той може дори и да провали кариерата на някого. Затова изключително малко биха искали да имат нещо общо с "Мрачния жътвар" - така веднъж самият той се беше нарекъл. Привържениците на Тръмп също така вероятно биха наказали отклонилия се на следващите избори, но страхът от гнева на Макконъл вероятно би бил по-голям, защото той ще продължи да бъде в Сената, дори и след Тръмп.
В заключение Максимилиян Амос посочва, че Макконъл трябва да бъде твърдо решен да държи колегите си от партията на линия. Той е смятан за студен политик на властта, но и проницателен тактик, който знае как да упражнява натиск. В края на краищата мисията му може да бъде завършена съвсем скоро.
Превод и редакция: Сибила Игнатова, адвокат, за "Алтернатива за правни и икономически анализи"
* Заглавието е на редакцията
