Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

20 години в политиката: Путин, Русия и световните ветерани във властта

08 август 2019, 16:30 часа • 7873 прочитания

На 7 август руският президент Владимир Путин отбеляза 20 години власт. Преди две десетилетия той влезе в голяма политика. За да остане.

Путин се появява за пръв път на политическата сцена като премиер на Русия през 1999 г. и е избран за президент година след това. През 2008 година – след два президентски мандата, той предава поста на Дмитрий Медведев, и отново поема премиерския пост. Владимир Путин се завръща в Кремъл през 2012 година, а през 2018 година отново печели изборите за четвърти президентски мандат.

Политическите анализатори твърдят, че макар и на власт вече толкова години, той все още има да трупа управленски опит спрямо покойния кубински лидер Фидел Кастро и основателя на Северна Корея Ким Ир Сен, разказва агенция France Presse в свой анализ, цитиран от БГНЕС.

Владимир Путин изостава в класацията за най-дълго служил управник спрямо мнозина все още живи лидери, като към момента най-дълго управлявалият президент – 40 години, е държавният глава на Екваториална Гвинея Теодоро Обианг Нгуема. Британската кралица Елизабет II пък е най-дълго управлявалият монарх в света – 67 години.

Дългогодишно служили на народа си лидери

Начело в класацията е революционният герой на Куба Фидел Кастро, който оглавява страната си 49 години. Когато предава властта заради напредналата си възраст (80 години) и заради здравословни проблеми, негов наследник става брат му Раул.

Първият президент на Тайван Чан Кайшъ е начело на островната държава в продължение на 47 години до смъртта си през 1975 година.

Основателят на Северна Корея Ким Ир Сен управлява изолираната си държава цели 46 години, преди да почине през 1994 година и все още е наричан „вечният лидер“.

Муамар Кадафи управлява Либия с железен юмрук почти 42 години, но беше свален от власт и по-късно убит през 2011 година в разгара на Арабската пролет.

Омар Бонго Ондимба управлява богатия на петрол Габон над 41 години до смъртта си от рак през 2009 година.

Албанския комунистически диктатор Енвер Ходжа пък е начело 40 години до смъртта си през 1985 година.

Как се промени Путин за 20 години на власт?

Политически анализатори, интервюирани от РИА Новости, разказаха какви качества съхранява стопанинът на Кремъл през последните години, как се променя неговият мироглед, отношенията със Запада и възгледите му по кадровите въпроси.

На 9 август 1999 г. президентът Борис Елцин обявява оставката на правителството на Сергей Степашин, а на Путин са поверени временните задължения. Кандидатурата му е внесена в Държавната Дума за одобрение като премиер; в същия ден в телевизионно обръщение Елцин нарича Путин приемник.

От личност с неизвестни до кандидат номер едно

Според Сергей Беспалов, водещ изследовател в Института за социални науки RANEPA, назначаването на Путин за изпълняващ длъжността министър-председател и изявлението на Елцин за него като приемник се оказало пълна изненада. "Путин не беше съвсем нов човек, защото беше секретар на Съвета за сигурност и ръководител на ФСБ. За Елцин - който с особено внимание се отнася към това, което поддържа баланс между органите на реда и силовите структури, за да не позволи на никоя от силите за сигурност да се засили прекомерно - да назначи един човек на два толкова високи поста наведнъж - това беше проява на най-високо доверие към Путин“, твърди експертът.

Беспалов подчертава, че по това време бъдещият държавен глава е бил практически непознат за обществеността, малцина са вярвали, че ще успее да спечели президентските избори през март 2000 г. Въпреки това за четири месеца той е успял да увеличи рейтинга си и да спечели в първия кръг.

Този успех според експерта е станал възможен поради няколко фактора: умората на руснаците от Елцин, на фона на която Путин е изглеждал негова пълна противоположност; работата на компетентни политически стратези; края на войната в Северен Кавказ. "Комбинацията от тези фактори доведе до факта, че той успя бързо да повиши рейтинга си и до декември 1999 г., когато Елцин подаде оставка, Путин вече беше кандидат номер 1 на предстоящите избори", казва Беспалов.

Президент на надеждата и наследник на екипа на Примаков

Първият мандат на президента Владимир Путин, както отбелязват всички експерти, е бил един от най-успешните, тъй като той е успял да оправдае всички надежди, които са му възлагани: да обедини страната и да подсили икономиката.

Ръководителят на "Политическата експертна група" Константин Калачев отбелязва, че основните задачи на президента са станали борбата срещу сепаратистките тенденции, поддържането на единството на страната и осигуряването на икономически растеж. "Тогава Путин беше възприет като човек, който се интересува от превръщането на Русия в модерна, развита демократична държава. Първият мандат - той беше свързан с надеждите към президента, които той оправда", каза политологът.

Вторият, посочва експертът, е бил "краен срок за резултати". Путин успява да осигури икономически растеж, да раздели политиката и бизнеса, да изтласка олигарсите от властта. "Хората започнаха да живеят по-добре и до кризата през 2008 г. страната преживя възход и икономически растеж", добавя Калачев.

Според Беспалов в първите години от престоя му на власт, голяма роля са изиграли хора от екипа на Елцин - ръководителят на правителството Михаил Касянов и оглавяващият администрацията на Кремъл Александър Волошин. „Тези хора, без значение какво говорим за тях сега, се оказаха доста ефективни в този период: например успехите във вътрешната политика бяха до голяма степен свързани с името на Волошин“, отбеляза Беспалов.

Експертът допълва, че правителството на Евгений Примаков също е изиграло голяма роля за формирането на икономиката. "Въпреки че без личния принос на Путин, всичко това нямаше да има резултат и подобен пробив нямаше да се случи в началото на 2000-та. Ако в края на 1999 г. успехът все още може да бъде приписан на политическите технолози, то в бъдеще това е заслуга на самия Путин", смята Беспалов.

Либерал и патриот

В първоначалния етап, както отбелязва Калачев, Путин е създал впечатление за човек, който изповядва либерални идеи. "Въпреки че и сега той все още изповядва либерални идеи, но само в икономиката", обяснява политологът.

Според него Путин се е опитал да съчетае либералното и патриотичното. „Ако си спомняте, руския либерализъм, например в лицето на Павел Милюков, тогава руските либерали бяха патриоти, дори национални патриоти“, добавя той. Беспалов отбелязва и желанието на Путин да комбинира патриотизма с либералните икономически възгледи.

Евгений Минченко, вицепрезидент на Руската асоциация за връзки с обществеността, също коментира, че Путин влиза в голямата политика като либерален реформатор. "От една страна, той поддържаше териториалната цялост на страната, поставяйки нещата в ред, ограничи влиянието на големия бизнес, но от друга страна се опита да изгради отношения със Запада и да проведе реформи в страната, които биха позволили развитието на икономиката", казва той.

Президентът успял да реализира икономически проекти, но да изгради отношения със Запада и да направи Русия част от големия Запад - не, отбелязва Минченко.

"Това не е негова вина, а вина, както той казва, на нашите партньори. В много отношения това предопредели разочарованието на Владимир Путин, тъй като идеологически той е западняк", смята експертът.

Нови възгледи

Ако Путин е запазил либералните възгледи за икономиката 20 години по-късно, то отношението си към Запада президентът е променил коренно, твърдят политическите анализатори.

Според Калачев държавният глава вярвал, че ще успее да стане равноправен, пълноценен партньор със западните страни. "Путин протегна ръка, но ръката, остана да виси във въздуха", казва той.

Известната реч на Путин в Мюнхен започва с точка на равносметка и преоценка на много от идеите на президента, добавя експертът.

От своя страна Беспалов заявява, че в допълнение към външнополитическия вектор на Путин, за 20 години е претърпяла изменения и неговата кадрова политика. "И тогава, и сега той разчита на доверени хора, често хора от силовите структури, но в същото време виждаме, че той започва да разчита и на млади технократи", казва експертът.

Потвърждение за това е последната вълна от губернаторски назначения, заключва експертът.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес