На всеки осем часа в Колумбия през последните 45 години е изчезвал по един човек. Резултатите от въоръжения конфликт между правителството и бунтовническите групировки се изчисляват на 60 630 изчезнали хора, съобщи обществената организация Национален център за историческа памет, съобщи БГНЕС.
„Тази цифра показва мащабите на стратегията, която въоръжените групировки са възприели, за да прикрият извършваното от тях насилие“, каза един от авторите на доклад, озаглавен „Докато ги намерят. Драмата на насилственото изчезване в Колумбия“ Андрес Суарес. Този доклад трябва да бъде представен официално днес в Богота. Той обяснява, че тактиката на изчезванията започва през 70-те години, „за да се разпространява страхът, да се упражнява контрол и да се крият мащабите на извършените престъпления“. С времето обаче тя се развила. От инструмент, използван от агентите на държавата срещу леви бунтовници, той става оръжие на паравоенните и бунтовниците, насочено срещу хора от най-различен произход – селяни, синдикалисти, бездомници, търговци, се казва в доклада.
Не са идентифицирани всички отговорни за тези изчезвания. Крайнодесните паравоенни милиции обаче са в основата на 13 500 от тях, крайнолевите бунтовници – на 5 800, престъпните банди на 2 900 и държавата – на 2 300. Най-критичният период е между 1995 и 2006 с 32 422 изчезвания в близо три четвърти от общините в Колумбия, което означава средно по едно изчезване на всеки два часа и половина. Между 2006 и 2015, макар да има намаляване с 9 549 изчезвания, те остават в основни линии дело на престъпни банди, произхождащи от демобилизацията на паравоенните групи. От повече от 60 000 случая на изчезнали, което е два пъти повече отколкото при аржентинската диктатура /30 000/ и чилийската /с около 3200/, само 8 122 случая са изяснени до момента.
