Въпреки зелените цели, светът не е престанал да разчита на изкопаемите горива. Най-големите производители в света планират да засилят добива през идните години, като през 2030 година изгарянето на изкопаеми горива ще бъде на ниво далеч над заложените цели от глобалната климатична сделка. Това става ясно от анализ на Програмата на ООН за околната среда, който излиза преди важната конференция за климатичните промени, насрочена за месец ноември тази година, предава CNN.
Анализът показва, че 15-те най-големи производители на изкопаеми горива в света ще произведат грубо 110% повече въглища, петрол и газ през 2030 година, спрямо нивото, което е необходимо за ограничаване на покачването на температурите до 1.5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. Планираното производство не е достатъчно дори за ограничаване на покачването на температурата до 2 градуса по Целзий, тъй като възлиза на 45% повече от необходимото за постигане на целите.
Учени коментират, че ограничаването на повишението на температурата е особено важно за да бъдат избегнати най-лошите последствия в резултат на климатичната криза.
Изследователи смятат, че липсата на връзка между правителствените планове и международните климатични ангажименти демонстрират „производствена разлика“, която остава непроменена спрямо предходното издание на доклада от 2019 година.
Най-новият анализ показва, че производствената разлика е най-значима при въглищата. Правителствата смятат да произведат 240% повече през 2030 година. Плановете предвиждат производство на 57% повече петрол и 71% повече природен газ, спрямо ангажиментите поето с Парижкото споразумение от 2015 година.
Плой Ачакулвисут, водещ автор на доклада и учен в неправителствената организация Stockholm Environment Institute посочва, че въпреки отрезвяващите данни, правителствата все още имат времето да променят посоката и да намалят разликата.
"Държавни компании за изкопаеми горива контролират от 50% до 55% от световното производство на въглища, петрол и природен газ. Дори когато те не контролират производството, държавни политики и субсидии позволяват производството от частни интереси“, казва Ачакулвисут.
„Правителствата са тези, които могат да въведат широки икономически политики и действия, имайки предвид публичния интерес“, добавя тя.
"Основното съобщение е, че правителствата трябва да изиграят основна роля в затварянето на производствената разлика“, казва тя.
Анализът разглежда производствените планове и прогнозни нива на Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Германия, Индия, Индонезия, Казахстан, Мексико, Норвегия, Русия, Саудитска Арабия, ОАЕ, Великобритания и САЩ.
Въпреки, че най-големите производители на въглища в света, Китай и САЩ, намаляват добива на изкопаеми горива, разликата идва от увеличение на добива на въглища в Индия, Русия и Австралия, сочи докладът.
През 2015 година, над 190 държави подписаха Парижкото споразумение, което цели да ограничи повишението на световната температура до ниво под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха, като предпочитаната цел е 1.5 градуса по Целзий.
Въпреки, че 0.5 градуса по Целзий не звучи като голяма разлика, учените посочиха, че всяко покачване над 1.5 градуса ще провокира все повече и все по-чести природни бедствия.
При покачване от над 1.5 градуса по Целзий, светът ще страда от повече диви пожари, безпрецедентни горещини и смъртоносни наводнения, алармират учените.
"Смисълът на доклада за производствената разлика е да покаже, че правителствата продължават да не виждат изкопаемите горива като нещо, което допринася за климатичната криза“, казва Плой Ачакулвисут.
Ново проучване показва, че голяма част залежите на петрол, природен газ и въглища по света, трябва да останат под земята до 2050 година за да бъдат избегнати климатичните последствия.
Повечето региони по света трябва да достигнат пик в производството на фосилни горива сега или през следващите 10 години за да останат под критичната климатична граница.
Последният доклад на Международната агенция за енергетика, посочва, че по-агресивни климатични действия са нужни от световните лидери, дори и преходът към чистата енергия да води до спад в петролната индустрия.
Въпреки това, докладът на програмата на ООН за околната среда, сочи, че най-големите световни икономики са насочили над 300 млрд. долара към дейности свързани с изкопаеми горива след COVID-19 пандемията, което е повече от инвестициите в алтернативна чиста енергия.
Според доклада, производството на въглища, петрол и природен газ реално е трябвало да започва да намалява, считано от 2020 година, за да се постигнат заложените цели по Парижкото споразумение.
