На 17 септември американският президент Барак Обама призна, че епидемията от ебола, обзела Западна Африка, става неконтролируема. Опитите да се задържи разпространението на болестта, изолирайки пациентите и проследявайки социалните им контакти, се провалиха. Сега световната общественост възлага цялата си надежда на биомедицинските средства: моноклонални антитела и ваксини. Но производителите на лекарства срещу ебола вече загубиха състезанието – епидемията се разпространи прекалено бързо, за да могат биотехнологичните и фармацевтичните фирми да я догонят.
Според много западни специалисти най-големият проблем са фатално ограничените производствени мощности.
От научна гледна точка производството на ваксина срещу ебола не е нещо супер сложно. Фармацевтичните компании имат опит в производството на аналогични препарати, а изпитанията върху животни показаха, че вирусът може да се победи, коригирайки имунната реакция.
"Макар самата треска да е разрушителна за организма, за защита от нея са необходими само малко количество неутрализиращи антитела", твърди Джон Елдрижд, главен научен сътрудник в компанията Profectus BioSciences, която също подготвя ваксина срещу ебола, но до момента не е получила почти никакво финансиране. Основните трудности са свързани именно с масовото производство, пише в свой анализ lenta.ru.
Най-добре стоят нещата с ваксината, разработена от американски учени и произвеждана от британската корпорация GlaxoSmithKline (GSK): от 2 септември тя се изпробва върху хора. GSK обеща да произведе до десет хиляди ваксини до края на годината. Но това количество няма да спре епидемията: необходими са стотици хиляди дози, а при съществуващите мащаби на производството те ще са достъпни едва след половин година.
Компанията разглежда възможността за разширяване, но трябва да ѝ бъде гарантиран пазар за ваксината. „Когато се свързахме със Световната здравна организация през март, след първите случаи на зараза, никой не прояви интерес. Отговориха ни: Благодарим Ви, ще ви се обадим по-късно", разказва Рипли Балу, ръководител на програмата.
Вече се провеждат и клинични изпитания върху хора на друга ваксина, която научната общественост смята за по-ефективна. Тя е разработена от канадската Национална микробиологична лаборатория, а производството (по лиценз) е възложено на американската биотехнологичната компания New Link Genetics. Компанията може да предостави едва 1500 дози. Със своя ваксина е готова и Profectus BioSciences, но за увеличаването на производството от 5 до 20 хил. дози фирмата има нужда от гарантиран източника на финансиране.
По принцип производството на ваксини не е толкова сложно: трябва да се създадат повече изходни ваксинни вируси (т.нар. производствен щам), да се съберат и да се обработят. Okairos, неголяма италианска фирма, която изготвя ваксината за GSK, „отглежда” вируса в клетъчна линия, съдържащ се в еднократни биореактори с вместимост до 200 л. За създаването на заявените 10 хил. дози ще са необходими около два месеца.
Основателят на Okairos Рикардо Кортезе заяви, че десет милиона долара ще са достатъчни за преоборудването на комплекса, за да може фирмата да обработва няколко 400-литрови биореактора за два месеца. При подобни мащаби на производство, компанията би могла да произвежда 100 хил. дози на месец.
Но Балу е по-внимателен оценката си. Преди всичко вече се наблюдава дефицит на изходните вируси за ваксината: „Епруветките не бяха чак толкова много и ние вече изчерпахме запасите си.” Второ, оптималната среда за производството са гигантски биореактори с вместимост повече от хиляда литра, приличащи на цистерни за превоз на бира.
Проблемът е в това, че е много трудно да бъдат „забързани” клетъчните линии - скоростта на растежа на клетките е определена биологично. В най-добрия случай стотици хиляди дози ще бъдат готови след девет месеца, а това ще струва не по-малко от 25 млн. долара, твърди Балу.
Същите проблеми възникнаха с препарати за лечението на заболелите от треската. ZMapp (смес от три моноклонални антитела, получени в растителен субстрат – в листата на тютюн) показа своята ефективност при маймуни и бе приложен при седем заболели хора. Сега обаче е останала само една доза, тъй като целият производствен цикъл отнема няколко месеца, който изкарва няколко десетки дози – и това е максимумът.
Здравното министерство на САЩ води преговори с още две компании, но техните възможности също са ограничени до стотици дози на месец.
Има и друг изход – да се отглеждат антитела не в тютюн, а в клетъчни линии, получени от клетъчна линия от яйчник на китайски хамстер (ЯКХ). Това е стандартната технология за получаването на моноклонални антитела, достъпна на десетки биотехнологични компании по целия свят.
Но работата е там, че един от компонентите на ZMapp в клетките на ЯКХ действа не толкова ефективно. Сега канадските и американските учени, които са подбрали оптималният коктейл от антитела, търсят други комбинации и вещества, по- подходящи за клетъчните линии на ЯКХ. Но и за това е нужно време.
В момента Конгресът на САЩ разглежда законопроект, който да предостави на министерството на здравеопазването 58 млн. долара да разработването на ваксина и лекарства срещу ебола. Международният валутен фонд също ще отпусне 127 млн. долара. Това ще помогне в борбата с епидемията, но не бива да се очакват революционни резултати.
„Не зная дали тези мерки ще бъдат навременни и ще успеем ли да спрем процеса. Но се надявам, че към момента на избухването на следващата епидемия, ще бъдат предприети необходимите действия и това, което виждаме сега, никога вече няма да се повтори”, заяви представител на министерството.
Дори ако производството на ваксини успее да се увеличи десетки пъти, в обозримото бъдеще тя няма да е достатъчно за страните, където епидемията вече върлува. Има шанс ебола да не бъде пропусната в „чистите” съседни територии, благодарение на ваксинации във вид на пръстен около огнището на болестта.
„Такава е реалистичната картина. Но ние се състезаваме с времето”, казва д-р Мари Пол Кини от Световната здравна организация.
