САЩ „тайно и тихомълком“ изтеглиха една трета от ядрения си арсенал от Европа, съобщава германският национален ежедневник Die Zeit, позовавайки се на информация от Федерацията на американските учени. Според данните на експертите общият брой на водородните бомби B61 в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция е намален от 150 на 100 единици. Липсата на каквато и да е политическа реакция на този ход е поразителна, коментира авторът на статията Оливер Майер, научен сътрудник в Института за изследвания за мира и сигурността в Хамбургския университет. По време на Студената война изтеглянето на оръжия от такъв мащаб би било съобщено от всички медии. Освен това не би било възможно без дискусии в Берлин и Брюксел, предава "Фокус".
Липсата на политическа реакция на този ход предполага, че значението на американското ядрено оръжие като търгуема стока в преговорите за контрол на оръжията, като политически символ на солидарност в НАТО и инструмент за възпиране е силно преувеличено, обяснява още Майер.
Настоящото мълчание свидетелства за много, продължава авторът. Първо, заслужава да се отбележи, че не става въпрос за пълното изтегляне на оръжията, а за тяхното намаляване и, съдейки по липсата на реакция, експертната общност не възразява срещу него. Второ, стана ясно, че НАТО провежда ядрената си политика предимно при затворени врати. В миналото всякакви промени в стратегията за сплашване пораждаха ожесточен политически дебат. През 1982 г. те дори доведоха до смяна на правителството в Берлин. Сега всички решения се взимат на тайни срещи в Брюксел или просто се диктуват от Вашингтон. В Алианса дори въпросите на депутати остават без отговор с оглед секретността. „Прозрачността и демократичното съучастие в ядреното възпиране изглеждат нежелани“, заключава Майер.
Изглежда, че американските ядрени бомби са загубили своята стойност като разменна монета в преговорите за контрол на оръжията. Преди това всяко намаляване на арсенала се извършваше само с гаранция за реципрочни отстъпки от Русия. Сега Москва изобщо не е направила нищо - и изглежда дори не е била помолена да го направи. Четвърто, става ясно, че американските оръжия, разположени в Европа, представляват заплаха за сигурността. Мнозина твърдят, че САЩ са се опитали да изтеглят повечето си бомби B61 от Турция след неуспешния опит за преврат през 2016 г. На фона на тези събития Анкара буквално хвана в капан американската военна база Инджирлик, изолирайки я от външния свят и арестувайки местния й командир.
Процесът на разоръжаване показва, че останалият арсенал на САЩ в Европа е „реликва от Студената война“. „Значението му като разменна стока в преговорите за контрол на оръжията, като политически символ на солидарност в рамките на Алианса и като инструмент за възпиране е силно преувеличено“, обяснява Майер. Бомбите също не предоставят на европейците гаранции, че ще могат да повлияят на ядрената политика на САЩ. За НАТО тези оръжия все повече се превръщат в „политически и военен баласт“.
В светлината на предстоящите дискусии за новата стратегическа концепция на НАТО Берлин трябва да се застъпи за изтеглянето на останалите оръжия от Европа, съветва авторът. Вашингтон може да се вслуша в това предложение, тъй като администрацията на новия лидер на Белия дом Джо Байдън е заинтересована да намали ролята на ядрените оръжия в политиката за сигурност на САЩ. Освен това американските генерали признават, че бомбите в Европа не осигуряват допълнителни ползи. След четири години американски популизъм Вашингтон е готов да се вслуша в желанията на своите съюзници. И Берлин не трябва да се страхува да действа сам, защото все по-малко политици подкрепят запазването на ядрения арсенал, не само в Германия, но и в Белгия и Нидерландия.
