Кеа, застрашен папагал от Нова Зеландия, е достатъчно умен да използва тъчскрийн, но изглежда не може да направи разлика между реалния и виртуалния свят, според ново проучване, съобщава „Гардиън“.
Изследователи са научили шест кеа в резервата за диви животни „Willowbank“ в Крайстчърч да работят със сензорни екрани. На птиците били поставени поредица от задачи, които били или изцяло физически, или изцяло на екрана, или смесица от двете.
Амалия Бастос, кандидат докторант в Университета в Оукланд и главният автор на изследването, заяви, че въпреки че кеа са били обучени да използват електронни устройства в миналото, изследването е показало, че виртуалните тестове могат да се използват за точно изучаване на естественото поведение на птицата в реалния свят .
Бастос се надява, че изследването може да подобри успеха на програмите за опазване на породата и освобождаването на застрашения папагал.
„Наистина е трудно да се държат в плен, защото са толкова интелигентни, затова трябва постоянно да се обогатяват психически, за да останат психически здрави“, каза тя.
Това изисква пазителите на зоологическите градини да провеждат с птиците забавни игри, каза Бастос, но „те са много любопитни и много бързо научават, че ако прекарват времето си сред хората, те са нещо положително“.
Увенчан като птица на годината на Нова Зеландия през 2017 г., кеа е единственият алпийски папагал в света. Това е изключително любознателен и палав вид, известен с това, че атакува чистачките на стъклата и рови из чанти, като в един случай дори е откраднал паспорта на шотландски мъж. Заплахите за оцеляването му включват отравяне с олово и смърт от човешки взаимодействия.
Бастос каза, че кеа, отглеждана в плен и с умствено обогатяване чрез екрани, без човешко взаимодействие, може да бъде по-подходящ за освобождаване в дивата природа. „Наистина е важно да ги държим далеч от човешката среда, доколкото е възможно“, каза тя.
Тъй като клюновете на птиците са направени от кератин - подобно на човешките нокти - които не могат да активират сензорни екрани, изследователите размазали фъстъчено масло върху устройствата и обучили кеа да активира екраните, като ги облизва.
Екипът показал на папагала черна топка на клатеща се поставка, която се накланя така, че топката попада в една от две кутии. Папагалът се научил да проследява топката и да избира кутията, където е паднала, в замяна на храна. Задачата била копирана на екрана с изцяло виртуална топка и кутии, като изследователите повторили задачата със смес от виртуални и физически елементи. Кеа очаквалистинска кутия да съдържа виртуална топка, което предполага, че птиците вярват, че събитието на екрана продължава в реалния свят.
Изследването е публикувано в рецензираното списание „Biology Letters“.