Първият президентски дебат между Джо Байдън и Доналд Тръмп доведе до медийна истерия относно представянето на Байдън, която продължи и по време на конгреса на републиканците и в крайна сметка доведе до оттеглянето на Байдън от президентската надпревара.
Редакционната колегия на "Ню Йорк Таймс" и други престижни медии, подкрепени от някои водещи демократични донори и политици, включително от лидерите на Демократическата партия в Сената и Камарата на представителите, призоваха Байдън да се оттегли от надпреварата за Белия дом. Донякъде е разбираемо, че медиите, чиято професионална мания е комуникацията, и многото членове на Камарата на представителите и Сената от Демократическата партия, които са загрижени за собствените си избори, ще обявят представянето на Байдън за катастрофа. От друга страна, по отношение на същността на политиката, за разлика от оптиката на сценичното представяне, дебатът беше една брънка в пътя, за чието подреждане ще са необходими още месеци кампания и предизборна агитация между бившия президент Доналд Тръмп и сегашния вицепрезидент Камала Харис. Още: Ново проучване: Камала Харис изпреварва Тръмп в три ключови щата
Външната политика
От особено значение в това отношение са позициите на кандидатите и партиите по отношение на външната политика и военната стратегия на САЩ. Светът трансформира непосредствено след Студената война еуфорията на американския триумфализъм и либерално-демократичната гордост в по-сложна картина. Завръщането на войните и другите конфликти между големите сили, особено по отношение на нарастващите възможности и стремежи на Китай и Русия, създава несигурност относно политическите цели и военната готовност на Съединените щати в Европа и Азия. Освен това безпрецедентните предизвикателства в областта на изменението на климата и пандемиите; усилията за детрониране на долара като референтна валута за международни трансакции; безпрецедентната масова миграция; новите технологии за кибервойна, изкуственият интелект и военното използване на Космоса - всичко това допринася за възможна нова вълна на дестабилизация на политическите режими и недоумение при военното планиране. Днешната сигурност за политиците и техните военни съветници е утрешна догадка.
Ето защо, когато избираме измежду конкуриращите се кандидати за президент, трябва да разберем техните възгледи за тази международна среда на политическа сложност и военна несигурност. Нито една държава не разполага с неограничени ресурси и дори Съединените щати, които са изправени пред кумулативен дефицит от над 35 трилиона долара, не могат да продължат да правят необуздани прекомерни разходи за приоритетите на вътрешната и външната политика. Каква е предпочитаната геополитическа ориентация или голяма стратегия на Америка занапред? Какви военни ангажименти и задължения произтичат от тази голяма стратегия? И трето, какви предположения трябва да определят военната готовност за възпиране на войни и, ако е необходимо, за водене на такива?
Най-общо казано, вариантите за голямата стратегия на САЩ включват:
(1) "Годзила Рекс", или това, което понякога се нарича "либерална хегемония";
(2) балансиране в чужбина;
(3) неограничена глобализация; и
(4) избирателно ангажиране и разширяване. Изолационизмът е елиминиран като вариант, защото в днешния свят на сложна взаимозависимост и медийно насищане той не би бил възможен, дори и да се смята за желан от някои.
"Годзила Рекс" е позицията на САЩ през 90-те години на миналия век след края на Студената война и разпадането на Съветския съюз. Краят на историята и вечният триумф на либералната демокрация бяха приети от оптимистите за постсъветския свят. Съединените щати бяха единствената световна суперсила без сериозен военен съперник. Президентът Клинтън намали националния фокус върху сигурността и отбраната, включително разузнаването, което се върна да ни преследва след атентатите от 11 септември. През 2001 г. Съединените щати нахлуха в Афганистан, за да свалят талибаните, а през 2003 г. сринаха режима на Саддам Хюсеин в Ирак. Беше обявена глобална война срещу тероризма, а двата конфликта се превърнаха във "вечни войни", които продължиха и през второто десетилетие на настоящия век. Още: Натиск от свои: Байдън обясни защо се е отказал да е кандидат за президент (СНИМКИ)
Офшорното балансиране беше алтернативна голяма стратегия, предпочитана от някои учени и видни политически анализатори. От тази гледна точка Съединените щати трябва да ограничат широкомащабната военна намеса до заплахите на враждебна сила да доминира в съществен регион по начин, който е в ущърб на жизнените интереси на САЩ и съюзниците. Сред регионалните съперници биха били напиращата Русия в Европа, възходящ Китай в Азия и по-малки, но все пак опасни разрушители в Азия (Северна Корея) или Близкия изток (Иран). При този подход Съединените щати ще се стремят първо да разчитат на регионалните съюзници да поемат инициативата, ако те са готови да го направят, въпреки че в противен случай Съединените щати ще действат, ако американските жизнени интереси са застрашени.
Четвъртата голяма стратегия е селективно ангажиране и разширяване. Този подход беше подкрепен от някои представители на администрацията на Бил Клинтън и акцентираше върху икономическия растеж чрез международно сътрудничество и инвестиции. Въпреки че през 90-те години на ХХ в. сред демократите и републиканците съществуваше широко съгласие, че либерализираната свободна търговия ще бъде прилив, който ще повдигне всички лодки, в крайна сметка стана ясно, че някои държави ще се възползват много по-пряко от други. След глада в Сомалия бяха предприети военни интервенции, за да се ограничи властта на военачалниците, което предизвика епизода "Blackhawk Down", довел до изтеглянето на американските военни от тази провалена държава. На други места Съединените щати и НАТО се намесиха, за да възстановят реда в Босна през 1995 г., и водиха война срещу Сърбия през 1999 г., за да предотвратят етническо прочистване и религиозни размирици в Европа. Нападенията на НАТО срещу Сърбия през 1999 г. разгневиха руското правителство и неговия иначе приятелски настроен към САЩ президент Борис Елцин, което стана предвестник на по-късните възражения срещу разширяването на НАТО от страна на неговия наследник Владимир Путин.
Какво предстои?
Сред тези конкуриращи се големи стратегии външната и отбранителната политика на администрацията на Байдън включва някои елементи от всяка от първите три възможности. Администрацията на Харис най-вероятно ще ги разшири. Нарастващите бюджети за отбрана и солидната военна подкрепа на САЩ и НАТО за Украйна срещу руската инвазия показват, че Годзила Рекс остава стремеж както сред демократите, така и сред много републиканци във Вашингтон. Подкрепата на САЩ за Израел в Близкия изток е близка до офшорното балансиране срещу опасни регионални съперници (Иран и неговите пълномощници). Освен това тя отразява историческия американски ангажимент за защита на израелския суверенитет срещу регионалните врагове. Още: Камала Харис отново нападна Доналд Тръмп преди дебатите (ВИДЕО)
Но т.нар. прогресисти в администрацията на Байдън, включително глобалистите, описани по-горе, се противопоставиха на военната тактика на Израел във войната срещу Хамас в Газа. По отношение на Китай политиката на Байдън е раздвоена между варианти едно и две: наблягане на укрепването на отбраната на САЩ и по-голяма готовност за опит за китайско военно превземане на Тайван или разглеждане на Китай по-скоро като икономически и информационен конкурент, отколкото като непосредствена военна заплаха - въпреки че нарастващите възможности на Китай за кибервойна и в Космоса безспорно предизвикват сериозно безпокойство. Други пък разглеждат възхода на Китай като научно и технологично предизвикателство, което не е задължително да прерасне в надпревара във въоръжаването или война, което по-скоро прилича на трети вариант, пише The National Interest.
Къде би се поставила една втора администрация на Тръмп при избора на тези големи стратегии (или други)? В момента това е неизвестно, защото Тръмп разчита на личната си способност да се ангажира с други държавни глави, за да разрешава международни спорове. Някои от коментарите му сякаш подкрепят първия вариант - Годзила Рекс. Все пак той също така цени способността си да привлича враждебни лидери към по-благоприятни съюзи чрез грандиозни срещи на върха и избирателно ангажиране. Тръмп обещава да се справи с незаконната миграция и с търговските сделки, които поставят в неизгодно положение американските производители.
В това отношение той съчетава национализма от стария стил с агресивен глобализъм, обърнат с главата надолу. По време на управлението си той има заслуга за това, че Съединените щати не са участвали в големи войни, въпреки че е разрешавал селективни удари срещу терористи и враждебни режими. В публични прояви през тази година той твърдеше, че ще сложи край на войната в Украйна в периода между избирането му през ноември 2024 г. и встъпването му в длъжност през януари 2025 г. Дали украинският президент Зеленски и руският диктатор Путин са съгласни с този график, предстои да разберем. Освен това по време на мандата му в Белия дом някои членове на Конгреса и други коментатори се притесняваха от това, че Тръмп държи пръста си върху ядрения бутон, ако възникне ядрена криза в стил Студената война. Други обаче отбелязаха, че процесът на вземане на решения в САЩ има предпазни мерки срещу евентуална президентска импулсивност. Още: Още 125 млн. долара: САЩ обявиха нов пакет военна помощ за Украйна
Автори: Лорънс Дж. Корб и Стивън Цимбала
Превод: Ганчо Каменарски
