НАТО иска да засили присъствието си около Северния полюс, обяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг в интервю за германското издание "Велт ам Зонтаг", съобщи БНР. Като аргумент той посочи военна активност на Русия в районите, които са на нейна територия.
Според Столтенберг Москва активира в Арктика бази от съветско време и планира да разположи там свръхзвукови ракети, които могат да достигнат американския щат Аляска.
Генералният секретар на НАТО посочва, че районът е от стратегическа важност за НАТО, тъй като осигурява най-краткият въздушен и морски маршрут между САЩ и техните европейски съюзници. До Северния пояс се простира и територията на Канада, която е член на НАТО.
Преди два Столтенберг отново изрази загриженост от руска военна активност в района. "Най-краткият път към Северна Америка за руските ракети и бомбардировачи е над Северния полюс. Това прави ролята на NORAD - Северноамериканското командване за аерокосмическа отбрана на САЩ и Канада, жизненоважна за Северна Америка, следователно и за НАТО”, заяви тогава той.
Ръководителят на НАТО и премиерът на Канада Джъстин Трюдо посетиха радарна площадка за ранно предупреждение от ерата на Студената война, наблюдаваща канадските военни учения в Арктика. Възможностите на Русия в Далечния север "са стратегическо предизвикателство за целия алианс", каза още Столтенберг, цитирайки значителното руско военно присъствие в региона. Това включва повторното отваряне на "стотици нови и бивши арктически военни обекти от съветската ера" и използването на Крайния Север "като тестово поле за най-модерните оръжия, включително хиперзвукови ракети".
Столтенберг изрази също загриженост от китайските намерения в Арктика за корабоплаване и проучване на ресурси, както и от плановете за изграждане на най-голямата флота от ледоразбивачи в света. "Пекин и Москва се ангажираха да засилят практическото сътрудничество в Арктика. Това е част от задълбочаващото се стратегическо партньорство, което предизвиква нашите ценности и интереси", каза Столтенберг.
НАТО, каза той, трябва да отговори с повишено присъствие в Крайния Север и инвестиции в нови способности. Той отбеляза, че изменението на климата поставя нови „предизвикателства пред сигурността“, което изисква фундаментално преосмисляне на позицията на НАТО в Арктика. „Промените в климата правят Далечния Север по-важен, защото ледовете се топят и стават по-достъпни както за икономическа, така и за военна дейност“, обясни той.
Още в началото на годината китайското издание Sohu публикува свой анализ, в който се твърди, че САЩ съсредоточава големи сили в Аляска, като заплашва именно там да пренесе нова точка на напрежение в отношенията с Русия. Преди време американската армия обяви намерението си да разположи 150 изтребители F-22 и F-35 от пето поколение на територията на Аляска. Самолетите ще бъдат разположени по такъв начин, че в обсега им да попада Русия. Според китайски експерти тази маневра е ясен сигнал за Руската федерация и тя трябва да се подготви за евентуално неблагоприятно развитие на събитията.
„Пентагонът изпраща бомбардировачи, самолетоносачи и други тежки оръжия до границите на своите противници. Така той се опитва да сплаши опонентите си, като им демонстрира военната си мощ“, пише в материала на китайското издание, преведен от "ПолитРоссия". Висши служители на Пентагона също дават сигнал, че Съединените щати планират да засилят дейността си в богатата на природни ресурси Арктика, продължава изданието. И добавя: Северната полярна област е най-вероятната посока за американски въздушен удар срещу Русия. Пентагонът, в случай на атака срещу Руската федерация, ще разчита на удар през Северния полюс, тъй като това е най-краткият път за американските бойни глави, допълват в материала.
Евентуален подобен опит обаче заплашва американските военни със сериозни проблеми, смятат от Sohu. Според тяхната оценка руската армия има стратегическо предимство в този регион, тъй като е разположила там значителни военни сили, изгражда нови бази и летища и разполага с военна техника, предназначена да работи при изключително ниски температури. Москва е с няколко стъпки пред конкурентите си затова Вашингтон трябва трезво да прецени своите възможности преди да вземе решение за драстични действия, се казва още в материала.
Северният полюс се определя като точката в Северното полукълбо, в която оста на въртене на Земята се пресича с повърхността ѝ. Той е най-северната точка на Земята, диаметрално противоположна на Южния полюс. За негова географска ширина се дава 90° северна ширина, като посоката, насочена към него, се счита за „истински север“. На Северния полюс във всички посоки е юг. Тук се събират всички меридиани, така че всяка географска дължина е вярна за Северния полюс.
Докато Южният полюс се намира на материк, този е разположен в средата на Северния ледовит океан, като водите са почти целогодишно покрити от постоянно изместваща се ледена покривка. Поради това не е практично построяването на постоянна станция на Северния полюс, а през годините СССР и Русия правят много „дрейфни станции“, които са построени на или близо до полюса.
Съгласно международното право, нито една страна не е собственик на Северния полюс или части от региона на Северния ледовит океан около него. Петте околни арктически държави, Русия, Канада, Норвегия, Дания (чрез Гренландия) и Съединените щати, са ограничени до 200 морски мили изключителна икономическа зона край бреговете си, а в района отвъд която се прилага правото на Международния орган за морското дъно. По данни от 2019 година, Русия поддържа 27 оперативни военни бази отвъд Полярния кръг, което е два пъти повече отколкото преди 2007 година – ясен знак, че Москва насочва вниманието си на север. САЩ, за сравнение, имат само една база – съоръжение на въздушните сили върху взета назаем от Гренландия земя. Канада, която е втора по площ на северни територии след Русия, има само три малки полярни бази.
Дълбочината на океана при Северния полюс е 4261 m. Смята се, че най-близката земя е о. Кафеклюбен, близо до брега на Гренландия, който отстои от полюса на около 700 km. Някои предполагат, че малко по-наблизо се намират и непостоянни баластрени маси.
За разлика от Антарктида, Арктика не е континент, а океан. В последно време глобалното затопляне на планетата, което се отразява особено чувствително на северните ширини, увеличава неговите водни площи за сметка на вечните му ледове. Това освобождава нови територии за корабоплаването и представлява възможност за евентуалната експлоатация на хипотетични или пък вече известни находища на природни богатства, писа наскоро в свой материал Дойче веле.
Как се развива войната в Украйна - следете на живо тук.
И все пак: митичният Северозападен пасаж не може за една нощ да се освободи от леда и да се превърне в евтин и кратък маршрут между Азия и Европа. По данни на канадските военноморски сили, по целия маршрут, който обхваща Западна Гренландия, Бофортското море и Беринговия проток между Аляска и Русия, има 5 500 километра ледове. Другият маршрут - т.нар. Североизточен пасаж, който преминава покрай руското северно крайбрежие, е далеч по-проходим за кораби. Наред с това Русия разполага с цяла флота от ледоразбивачи, които улесняват дейностите в северните руски географски ширини. Канада разполага с 18 ледоразбивача, от които обаче само два са "тежка категория".
Преди няколко години канадското правителство лансира амбициозен план за модернизиране на арктическия си флот с нови кораби. Финансови проблеми обаче доведоха до сериозно забавяне в реализирането на тези намерения.
На много места в Арктика добивът на природни богатства е започнал отдавна. По данни на Геологическия институт на САЩ, районът след Полярния кръг (на север от 66-тия градус) крие приказни залежи. Смята се, че там има около 90 милиарда барела петрол, близо 47 милиарда кубически метра природен газ и 44 милиарда барела газов кондензат. По най-груби изчисления 135 милиарда барела петрол и кондензати биха покрили нуждите на света от горива за цели 4 години.
