Изкушаващо е САЩ да използват превъзходството си в кибервойната, за да обезвредят ядрените мощности на Северна Корея или на останалите си съперници. Като нова форма на ракетна защита, кибервойната изглежда като възможност за предотвратяване на ядрени удари без изстрелването на нито една бойна глава.
Но както много други страни на ядреното въоръжаване, и тази има своите недостатъци - Америка също е уязвима за такива атаки. Представете си паниката, ако по време на Студената война внезапно бяхме разбрали, че част от ядрените мощности на САЩ дори не могат да бъдат изстреляни?
Всъщност Америка регистрира подобен случай неотдавна. Ракетите "Minuteman" бяха уязвими на кибератаки, които да ги обезвредят и никой не го беше разбрал години наред. Ако не беше любопитството и упоритостта на президента Обама, можеше никога да не открием този пропуск.
През 2010 г. 50 ядрени ракети "Minuteman", намиращи се под земята в Уайоминг, мистериозно изчезнаха от мониторите за наблюдение за почти час. Екипът, отговарящ за тях, не можеше да ги активира и не можеше да разбере дали врагът не се опитва да ги изстреля. За техническа грешка ли ставаше въпрос или за нещо по-лошо? Дали хакер не беше открил електронна пробойна и не беше прекъснал връзките? Това, което екипът знаеше, беше, че някой беше пуснал обратния брояч за изстрелване на всички 50 ракети. Ракетите бяха проектирани да се изстрелват незабавно, след като получат кратък компютърен код и изобщо не ги интересуваше източникът на кода.
Това беше ужасяващ момент, за който Белият дом беше информиран. Хакери постоянно атакуваха ядрените ни мрежи и се смяташе, че е възможно да са пробили защитите. В крайна сметка стана ясно, че причината за проблема е неправилно поставена платка и той беше отстранен.
Президентът Обама обаче не беше доволен и нареди разследване, което да установи дали системата има слаби места. И такива действително бяха открити.
Стана ясно, че интернет връзката на един от силозите на ракетите "Minuteman" позволява евентуална хакерска атака да изключи системите за навигация, изваждайки ги от строй и налагайки ремонтни дейности в продължение на дни и седмици.
Това не са първите случаи на киберуязвимост.
В средата на 90-те Пентагона открил невероятен пропуск в защитата, който можел да позволи на хакери да получат контрола над ключов военноморски радио предавател в Мейн, използван за предаване на заповеди към подводниците с балистични ракети, патрулиращи в Атлантика. Това откритие било толкова смущаващо, че Военноморските сили променили процедурата радикално, така че екипажите на подводниците никога да не приемат заповеди за изстрелване на ракети, ако те не бъдат потвърдени от втори източник.
Кибервойната събужда много страхове. Може ли чужд агент да изстреля ракета на друга страна срещу трета държава? Не знаем. Може ли изстрелване да бъде задействано от фалшиви предупредителни данни, компроментирани от хакери? Това е огромно притеснение, тъй като президентът има само 3 до 6 минути, за да отговори на ядрена атака.
Това са кошмарни сценарии, но в САЩ винаги ще има съмнения за нашата уязвимост. Например - липсва контрол над веригата за снабдяване с ядрени компоненти - от дизайна, през производството, до поддръжката. Получаваме голяма част от хардуера и софтуера си от публични търговски източници, които могат да бъдат обект на хакерски атаки. Рискът се увеличава неимоверно, ако вътрешен човек, волно или неволно, сподели пароли, инсталира заразени драйвъри или улесни по друг начин нерегламентирания външен достъп до важни компютърни системи.
Нужно е да усъвършенстваме контрола над ядрените си мощности. И да постигнем договорености със съперниците си за промяна на процедурата за изстрелване на ракетите. Защото кибервойната рискува да причини ядрен армагедон.
