Нигерийската армия съобщи, че е освободила стотици жени, отвлечени от "Боко Харам". Краят на терористичната организация може би наистина приближава. Но причините за това не са само военни, твърди в коментара си Т. Мьош.
По всичко личи, че най-кръвожадната терористична групировка в света се намира пред военен разгром и в момента се опитва, чрез спорадични престрелки с международните армейски части, да си осигури територия за отстъпление. Този факт изглежда направо невероятен след като вече цели шест години нигерийските въоръжени сили безуспешно се опитват да разбият групировката.
Към съобщенията за успехите на нигерийската армия обаче трябва да се подхожда скептично. Защото и преди тя е обявявала мними победи над "Боко Харам" или успешни акции по освобождаването на заложници, които после са се оказвали неверни. И сега първо трябва да изчакаме няколко дни преди да правим каквито и да било заключения. Важно е да разберем дали наистина толкова много жени и момичета са били освободени? Има ли сред тях изобщо момичета от градчето Чибок или става въпрос само за съпругите и децата на терористите? Освен това не е ясно дали нигерийските сили за сигурност ще успеят да запазят контрола над освободените региони.
Терор „Made in Nigeria“
Развитието на събитията от последните седмици затвърждава подозрението, че "Боко Харам" представлява преди всичко един локален феномен, зад който стоят политически интереси. За успехите на терористите през последните години може да има две обяснения:
Първо - нигерийската армия и нейното командване, както и политиците в Абуджа, години наред не вземаха насериозно опасността и убийствата в крайно бедните североизточни части на Нигерия. Милиардите, които трябваше да постъпят във въоръжените сили, отидоха другаде – за сметка на обикновените войници и стотиците хиляди граждани, които изгубиха живота, здравето или дома си. Политическият и военният елит се задействаха едва когато осъзнаха, че един провал срещу "Боко Харам" може да застраши оставането им във властта и да отреже достъпа им до богатствата на страната. Но вече беше станало късно. Затова изборите трябваше да бъдат отложени. Само за шест седмици армиите на потърпевшите държави в региона успяха да изтласкат терористите толкова далеч, че те вече по никакъв начин не бяха в състояние да попречат на провеждането на изборите. Но отново беше станало късно след като хората гласуваха масово за опозицията.
Второ - внезапната безпомощност на доскоро всяващата ужас терористична групировка говори за изчерпването на нейните ресурси. "Боко Харам" не можеше да финансира свръхмодерното си оборудване само с плячкосване на банки или пък чрез събирането на откупи за взети заложници. Досега няма сериозни доказателства за значителна финансова подкрепа от международни мрежи. Голяма част от подкрепата за терористичната организация трябва да е идвала от Нигерия. Нигерийските елити постоянно инструментализираха и въоръжаваха военни групи, за да се циментират във властта – било то по делтата на река Нигер или пък в други региони на Северна Нигерия.
Изборът на Бухари вещае края на "Боко Харам"?
Не беше никак случайно това, че успехите на "Боко Харам" дойдоха след спечелването от Гудлък Джонатан на президентския пост през 2010 година. Малко след кончината на президента Умару Муса Ярадуа части от елита в Северна Нигерия се закани да превърне Нигерия в неуправляема държава, ако управляващата Народна демократическа партия начело с Джонатан участва в изборите през 2011 година. Събитията от последните няколко години показаха, че политическите стратези няма да се поколебаят да минат през хиляди трупове, ако това е в техен интерес. А след като Джонатан не беше преизбран, за "Боко Харам" не се чува нищо вече почти нищо. Дали това е обикновено съвпадение?
Засега няма индикации, че избраният за нов президент Мухамаду Бухари може да е свързан по някакъв начин с финансовите източници на "Боко Харам". Той винаги се е държал на разстояние от корумпираните подставени лица на севернонигерийската политика. Въпреки това тези подставени лица сега с право могат да хранят надежди, че с един президент мюсюлманин като Бухари те отново ще имат повече влияние отколкото при президента Джонатан. Дали обаче Бухари ще успее да разбие мрежите, подкрепящи терористите, е малко съмнително. В най-добрия случай те ще се успокоят и ще спрат да подкрепят терора. И от "Боко Харам", ако зловещата групировка въобще продължи да съществува, биха останали само малки банди от мародери, действащи и в други части на Нигерия.
Източник: Дойче веле
