Падането на Афганистан в ръцете на талибаните след изтеглянето на САЩ събуди призрака на подобна драма в западноафриканската държава Мали, където Франция обеща съкращаване на контингента си догодина.
„Трябва ли да се готвим за същия сценарий като в Кабул?“ е заглавието днес в малийския всекидневник Le Soir de Bamako.
Мали е епицентър на брутален джихадистки конфликт в Сахел, в който Франция се е ангажирала с войски, самолети и дронове, за да подкрепи крехките си съюзници. Париж за пръв път се намеси в Мали през 2013 г., отбивайки настъплението на джихадистите от пустинята на север в страната. Но ислямистите се прегрупираха и се изсипаха в централната част на Мали, както и в съседните Буркина Фасо и Нигер, разпалвайки по този начин етническото напрежение.
Хиляди войници и цивилни са загинали, а над два милиона души са разселени в бедния регион, въпреки присъствието на хиляди чуждестранни войници.
През юни френският президент Еманюел Макрон обяви голямо намаляване на френското военно присъствие. Франция ще затвори базите си в северната част на Мали в Кидал, Тесалит и Тимбукту до началото на 2022 г. Очаква се между 2500 и 3000 френски войници да останат разположени в обширния полусух регион, в сравнение с 5100 в момента.
Мохамед Дико, 24-годишен студент по медицина в Бамако, заяви, че несигурността в Мали се влошава с всяка година. Само благодарение на френските сили и силите на ООН „големите градове на север все още са под държавен контрол“, каза той.
„Без присъствието на френската армия град като Гао може да падне за по-малко от половин час“, коментира той.
Настоящият цикъл на насилие в Мали започна, когато сепаратистите се разбунтуваха на север през 2012 г., в бунт, авторството за който си приписаха джихадисти.
Ислямистите се възползваха от слабото правителство в голяма част от бедната страна, за да пуснат корени там. Групи, свързани с „Ал Кайда“ или „Ислямска държава“, също се разпространяват в съседните Буркина Фасо и Нигер.
Но правителството на Мали е слабо и има репутация на корумпирано, а въоръжените му сили са слабо обучени и не получават достатъчно заплащане - сценарий, който има аналози в Афганистан.
„Ужасът се задълбочава в региона, но Сахел и Афганистан са много различни“, казва Баба Даконо, базиран в Бамако политически анализатор. "Но има общ урок - каквато и огнева мощ да бъде разгърната, само военните действия не могат да бъдат решението."
Идеологията обяснява „само малка част“ от мотивациите на сахелските джихадисти, а „политическите искания и разочарования от държавата“ са по-големи, смята той.
Някои в Мали - включително управляващите военни - подкрепят диалога с бойците, за да намерят политическо решение на конфликта.
Но Франция яростно се противопостави на това.
"Трябва да отворим дискусии от нулата с всички общности, включително партиите на въоръжените групи", каза Даконо.
Много коментатори са песимисти. Военните свалиха президента Ибрахим Бубакар Кейта през август 2020 г. след седмици на протести заради предполагаема корупция и неуспех да се спре конфликта.
Но първоначалните надежди за нова политическа зора и стъпка към просперитет са избледнели. Атаките на джихадистите продължават и има малък напредък по пътя на реформата.
Новият ръководител, полковник Асими Гойта, се ангажира да проведе избори през февруари 2022 г. Но този срок вече изглежда труден за спазване. Той дори не спомена датата по време на телевизионно събитие в чест на първата годишнина от преврата в сряда.
Вместо това Гойта обеща „прозрачни избори с безспорни резултати“.
Съмнения има и относно самия Гойта. През май полковникът уволни временните цивилни лидери, които военните поставиха след августовския преврат, а по-късно се назначи за временен президент.
Френският президент Макрон разкритикува маневрата като "държавен преврат в рамките на държавен преврат".
Муса Чангари, лидер на гражданското общество в Нигер, заяви, че както в Афганистан, комбинация от чужди армии и корумпирани местни лидери не може да спечели войната в Сахел.
„Тази война, ако трябва да бъде спечелена, ще бъде спечелена само чрез сключване на нов политически и социален договор“, каза той пред АФП.
Сделката трябва да "възстанови суверенитета на хората и да създаде условия за достоен живот на милионите хора, които днес са лишени от него".
