Сенегалските изследователи започнаха да прибират реколтата от експериментална домашна пшеница - последната стъпка в дългогодишните усилия за намаляване на зависимостта от вноса.
Пшеницата, която е втората най-консумирана зърнена култура след ориза, е важен основен продукт в западноафриканската държава.
Но Сенегал, подобно на много свои съседи, зависи изцяло от чуждестранни доставки като внася 800 000 тона зърно годишно.
Тропическият климат на страната не е подходящ за отглеждане на пшеница, но от години се провеждат опити в страната.
Проблемите с веригата за доставки, нарастващите цени на зърното и инфлацията, предизвикана от войната в Украйна, ускориха усилията на страната да постигне самозадоволяване.
От края на миналата седмица изследователи от сенегалския Институт за селскостопански изследвания (ISRA) прибират реколтата от четири сорта пшеница в демонстрационен участък в Сангалкам, на 35 км от столицата Дакар. Три от сортовете са египетски, а четвъртият е разработен от института.
ОЩЕ: 7000 фермери се очакват на протестите в Румъния срещу украинския внос
Културата Sangalkam, един от няколкото успешни експеримента на института, е засята в началото на януари и узрява за три месеца през студения сезон в Сенегал.
Министърът на земеделието Али Нгуил Ндиайе посети парцела по-рано този месец. Той заяви, че е поискал египетски семена по време на посещението си в Кайро за конференцията на ООН за климата COP27 през ноември.
"Имаме значителен потенциал", заяви министърът по време на посещението си, като обеща, че правителството ще работи с частния сектор за разширяване на опитните парцели. Той призна, че липсата на достатъчно вода за напояване представлява сериозно предизвикателство.
ОЩЕ: Фермерите на протест към румънската граница: Без нас няма храна, няма бъдеще
Не всички обаче са убедени, че пшеницата може да се отглежда в голям мащаб в Сенегал. Амаду Гайе - председател на Националната федерация на хлебопроизводителите в Сенегал, която представлява около 2500 хлебозавода в цялата страна - заяви, че би предпочел ресурсите да бъдат насочени към производството на местни зърнени култури като просо, царевица и сорго.
