На 14 април 2014 г. в Чибук, Североизточна Нигерия, бяха похитени над 200 ученички. И до днес няма и следа от тях. Адриан Криш посети родители на отвлечените и са натъкна на много отчаяние, но и на забележителна сила.
Лавал Емос е свил юмруци и е твърдо решен да не заплаче, когато говори за Комфорт. "Тя беше добро момиче. Целеустремена и винаги готова да помогне", казва Емос. Комфорт е неговата 17-годишна дъщеря, която преди една година е била отвлечена от училището в Чибук. Междувременно Емос е напуснал селото и е избягал, заедно с жена си и петте си други деца, в отдалечения на 270 километра град Йола. Отслабнал е през последните месеци. Бившият фермер няма как да обработва земеделска земя, докато живее в града. Семейството му преживява благодарение на спорадични дарения от приятели и от Червения кръст.
"Постоянният плач ги умори"
"Имате ли снимка на Комфорт", питам, а бащата започва да ридае. "Винаги, когато гледам нейни снимки, сълзите ми просто напират неудържимо", казва той. Затова е оставил всички снимки на дъщеря си в Чибук.
За трети път след отвличането на ученичките посещавам Йола в Североизточна Нигерия. И за трети път отварям незараснали рани, когато разговарям с родителите на момичетата. Хората плачат, аз снимам и изпитвам неудобство. Лавал Емос познава 12 майки и бащи, починали след отвличането на децата им. "Постоянният плач и мислите за техните дъщери ги умориха", казва той. Емос и жена му често се улавят да мислят, че би било по-добре, ако знаеха, че дъщеря им е мъртва.
"Загубих доверие в политиците. Те нищо не свършиха. Само Бог може да ни помогне да ги намерим - живи, или мъртви. А нашето правителство го забравете", казва майката. Три седмици след отвличането през април 2014 година ислямистката терористична групировка Боко Харам пое отговорността за похищението. От 6 години групировката извършва убийства, предимно в Североизточна Нигерия.
Първоначално ислямистите се бореха срещу корумпираната държава, но междувременно целите им стават все по-неясни. Хиляди селяни бяха избити при нападенията на Боко Харам, както християни, така и мюсюлмани. Лидерът на групировката Абубакар Шекау обяви в една от обърканите си речи, че отвлечените момичета щели да бъдат продадени като робини.
Протести, помощни акции, обявяване на война
Последваха международни протести. По цял свят хората излязоха по улиците в защита на момичетата от Чибук. Многобройни хора от цял свят се присъединиха към акцията в Туитър: "Върнете нашите момичета обратно!". Съседните на Нигерия държави обявиха война на Боко Харам, а САЩ изпратиха военни съветници в страната. На 26 май главнокомандващият въоръжените сили на Нигерия Алекс Бадех обяви, че е известно местонахождението на момичетата, но евентуална операция за освобождаването им била твърде рискована. Три месеца след похищението, президентът Гудлък Джонатан със съпругата си за първи път се срещна с родители на отвлечените момичета.
"Тогава той каза, че след три седмици момичетата ще се завърнат при нас. И още, че правителството щяло да ремонтира всички разрушени училища в региона. Трите седмици минаха, минаха и много месеци и нищо не се случи", казва Лавал Амос. Вместо това почти всеки ден Боко Харам напада села. Армията изглежда безсилна. Чуждестранните репортери могат да посещават районите на бойните действия само със специално разрешително от армията, но армейският говорител не обича никакви чуждестранни журналисти. Никога не са ни допускали до Чибук. И сега е така. А президентът на страната така и не си е направил труда да посети селото лично.
В средата на октомври главнокомандващият армията Алекс Бадех отново даде пресконференция. Той заяви, че е било подписано примирие, и че момичетата ще бъдат освободени. Поредната лъжа. Малко преди изборите нигерийската армия започна изненадваща офанзива и оттогава насам отблъсква Боко Харам. Много нигерийски граждани вярват, че съвпадането на офанзивата с изборната борба не е било случайно. "Доверието към армията никога не е било по-ниско, отколкото сега" казва журналистът от град Йола - Умар Фарук Ваба-Ина.
Постепенно заглъхнаха и акциите в интернет. Все по-малко хора в Нигерия излизат по улиците в защита на отвлечените момичета. Много наблюдатели смятат, че висшите военни се обогатяват лично от големия бюджет за сигурност и нямат интерес от приключване на конфликта. "Новоизбраното правителство на президента Мухамаду Бухари има да свърши много работа, за да възстанови доверието в политиците и армията", казва журналистът Умар Фарук Баба-Ина.
"Трябва да сме реалисти"...
Опозиционната партия на Мохамаду Бухари спечели категорична победа тъкмо в регионите, считани за крепости на Боро Харам. Лавал Емос също е гласувал за бившия генерал, който обеща да разгроми терористите само за 6 месеца. Политологът от град Йола Едгар Амос обаче не вярва, че Бухари ще открие отвлечените момичета. "Измина цяла година от отвличането. А момичетата са в ръцете на безскрупулни и брутални терористи, които извършват жестокости срещу невинни хора. Трябва да сме реалисти. Трудно може да се твърди, че ще открием всички момичета живи и здрави", казва той.
Вярва ли бащата на Комфорт, че дъщеря му ще се завърне у дома? Предпочитам да не му задавам този въпрос. "Благодаря Ви, че отново ще информирате за нашата дъщеря. Това е от голямо значение за нас. Не бива да забравяме нашите момичета!", казва той на сбогуване. Изпитвам известно облекчение. Емос не ме обвинява, че се докосвам до болезнена рана. Неговите очи излъчват оптимизъм, а ръкостискането му е здраво. И една година след отвличането, той не е загубил онази възхитителна сила, от която ще има нужда през следващите седмици и месеци, а може би, дори и години.
Източник: Дойче веле
