Сега в Алжир и Судан е в ход втората вълна на Арабската пролет, ще има и трета в страните с корумпиран елит. Това заяви в интервю за РИА Новости бившият президент на Тунис Монсеф Марзуки.
"Тези, които мислеха, че Арабската пролет е приключила през 2014 г., основно грешаха. Казвах им:"Изчакайте втората вълна. И ето, че сега ние сме в апогея ѝ в судан и Алжир", казва Марзуки.
"Очаквайте и трета вълна във всички държави, където управляват старите механизми на корумпирания елит… Причината е много проста: наличието на необясними коренни противоречия между старите деспотични политически режими, чиито пълномощия са изтекли, и новите свободни поколения, не приемащи този режим, наричам ги e-generation (електронно поколение)", подчертал бившият президент.
"Въпросът не е толкова в това дали ще се взривят активни арабски вулкани, а кога", казва Марзуки.
Бившият президент на Тунис добавя, че всяка държава има спецификата да преодолее пропастта между "политическия режим с остарели пълномощия" и "новите поколения".
"В Тунис този процес (минава) по-лесно заради спецификата на тунизийското общество: неговата социална и религиозна хомогенност, значението на средната класа, наличието на некорумпирана професионална армия, която не се намесва в политиката, и отдалечеността от огнищата на напрежение в Близкия изток", казва Марзуки.
Той добави, че това не означава, че преходът от деспотизъм към демокрация е път, "застлан с рози".
Остра политическа криза избухна в Алжир през февруари след решението на президента Абделазиз Бутефлика да се кандидатира за нов, пети мандат, въпреки възрастта си и здравните проблеми. След няколко седмици масови протести в страната Бутефлика подаде оставка на 2 април по здравословни причини. Временният ръководител на Алжир, според конституцията, през следващите 90 дни беше председателят на горната камара на парламента Абделкадер Бенсалах.
Военният преврат се състоя в Судан на 11 април на фона на четиримесечните народни протести. Президентът Омар ал-Башир бил отстранен от власт и по-късно затворен. Преходният военен съвет, сформиран от армията, пое контрола над правителството и обяви намерението си да прехвърли ръководството на избраните органи в рамките на две години. Въпреки това, народните протести, въпреки обещанията на военните, не отшумяват. Протестиращите изискват незабавното създаване на граждански управителен орган и прехвърлянето на всички правомощия върху него.
