Темата за границите на общуване и поведение е все по-актуална напоследък.
За това прословуто обичане на себе си ми е думата, част от което са именно поставянето на ясни граници в професионален и личен план, като основа за здрав и осъзнат живот, а не раболепно и сляпо подчинение на норми, правила и авторитети.
В писмата които получавам много често ми задавате въпроси за това, кога да кажем “да” или “не”, няма ли да обидим някого, кое е правилното, как да постъпим в различни ситуации, ако не искаме да правим нещо и т.н., вариациите на въпроси са най-различни, но смисълът е един и същ.
Не мога да дам рецепта, а съвети още по-малко, защото аз вярвам, че човек е нужно сам да открие своя начин при определяне на личните си граници и да ги отстои, но така, че да позволи и на останалите да правят същото.
Ще ви разкажа една история, нека всеки вземе каквото му е нужно от нея.
Преди време станах свидетел на случка, нищо особено, но ме накара да се замисля за някои неща.
Бях в автобуса, жената до мен беше със слушалки, чувах музика.
В един момент, телефона и звънна и тя проведе кратък разговор, на който неволно станах свидетел.
Очевидно се налагаше да отиде някъде и това не и се нравеше.
Цялото и същество и дори гласът и го показваха.
Жената на няколко пъти се опита да откаже с тих, извиняващ се глас, но от другата страна упорито се настояваше и в крайна сметка, тя се съгласи, явно и подчертано неохотно...
В следващите минути остана замислена и загледана през прозореца, дори не си пусна музиката отново.
Та си мислех, колко много думите “да” и “не”, играят роля в живота ни, колко могат да го улеснят, казани в точен момент или усложнят, по обратния принцип.
От какво зависи ли?
От вибрациите на сърцето, смятам аз.
Ако се научим да го слушаме и да се доверяваме на интуицията си, ако имаме силата да се заявим и да отстоим позицията си по един категоричен и все пак уважителен начин, то животът на всички ни, щеше да се опрости неимоверно.
Просто “да” или “не” - ясно и на място.
Знам, че звучи лесно, но не е съвсем така..
Затънали в блато от условности, взаимносвързаности и социални норми на поведение, често пренебрегваме ясните сърдечни послания.
Колко пъти, цялото ни същество вика “не”, но устата казва “да”, познато, нали?
При това положение, никак не е чудно, че ставаме все по-болни, изнервени, уморени, апатични, депресивни и какво ли още не.
Спираме да чуваме музиката, точно като жената в автобуса,
Блокирайки сами здравата и естествена агресия, която ни помага да отстоим себе си, своите нужди и намерения в изкривена “любезност”, криворазбрана “помощ”, непосилна ни подкрепа спрямо някой от чувство за вина или дълг например.
Но дълг към кого и към какво, щом резултата е собственото ни разболяване?
“Обичай ближния, тъй както себе си..”
Библейски цитат по памет, не претендирам за точност.
Питам се, дали бихме могли да обичаме друг искрено, открито и честно, когато не изпитваме същото към себе си?
Защото, не е ли уважението към личните ни емоции, чувства и нужди основа за подобно отношение, към околните и свeтът изобщо?
С други думи, човек не зачитащ себе си, не умеещ да поставя ясни граници, спрямо непрестанните и повишаващи се социумни изисквания, не отстояващ своето право на глас, отказ или съгласие в съзвучие с вътрешното си аз, трудно би могъл да остане щастлив и здрав.
Преглъщанията на многото “да” и “не”, се трансформират в куп неврози, тревоги, паники, страхове и т.н.
Уловката тук е, че много, много често, ние сами не проумяваме, защо се чувстваме зле и откъде тръгват проблемите, при положение, че така стриктно изпълняваме, поемаме купища отговорности и се раздаваме докрай?
Спри се, човеко!
Отпусни се, прибери се вътре в себе си, дай си време извън всичко и всички.
Светът ще продължи да се върти и без теб, уверявам те!
Но колко хубаво би било, това да се случва в синхрон с него, а не проклинайки го.
Всяко нещо на тази земя има начало и край, има периоди на растеж и покой.
Защо все искаме да сме на “гребена на вълната”..?
Истинските неща са обикновено необикновени, без пудра и лустро и са на ръка разстояние, но е нужно да я протегнем навреме..
“Да” или “Не”..?
От теб зависи.
Петя Симеонова,
клиничен психолог
__________________________
Вашите въпроси задавайте на следния имейл: psiholog@petyasimeonova.com. Ще се опитам да отговоря на някои от тях.
Контакти с мен:
skype: petyasimeonova-psiholog websait:http://www.petyasimeonova.com https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
