Янко Михайлов е френски възпитаник - бизнес консултант, коуч, тренер, предприемач и иноватор. Специалист е по личностно изграждане на лидерски поведения и комуникационни стратегии, процеси на взимане на решения, стратегически анализ, публична и писмена комуникация, мениджърски и търговски високоефективни умения. Консултира и подготвя международни и национални компании по глобално създаване на резултатна стойност чрез човешките ресурси. Повече за предстоящи курсове и програми за личностно развитие, в който той е лектор, може да видите тук.
Facebook страница - тук.
Какво е утвърждаване?
Живеем в множество социални среди. Семейство, служебно място, различни групи приятели, споделени социални и други дейности и пр. Взаимоотношенията ни с другите, както и понякога последващите общи взаимодействия, са в основата на нашето социално съществуване. В тях всеки заема някаква позиция, например както в играта на шах. Има множество ситуации от живота с доминиращи ръководители в работата или съпрузи в личния живот. Ако сте се сетили за такава (лична или професионална) и искате да извлечете полза от статията си задайте въпроса: как оценявам моята позиция в тази ситуация - като доминантна, подтисната или равнопоставена.
И трите варианта са интересни, защото сме минавали през всеки от тях в живота, понякога без дори да си даваме и сметка. Преценка за нашата позиция ни идва обикновено чрез усещането дали се чувстваме добре или не с даден човек или група хора, например екип. Но то не е единствено водещо. Понякога странични хора могат да ни ориентират за нашата позиция в дадена ситуация, чрез техният външен поглед.
Който не знае какво иска обикновено получава това, което не иска
Когато сме идентифицирали ситуация, в която се чувстваме потиснати имаме избор: да продължаваме да я понасяме или да си поставим за цел да я променим. Все пак понякога не можем просто да сменим дискомфорта, който изживяваме с прекъсване на взаимоотношенията, като напускане на работа или смяна на отдел. Ако решим, че това не ни устройва повече нашата цел може да бъде: какво да променя в себе си спрямо другия или другите така, че да се промени и моята позиция - в случая от потиснат към равнопоставен. Смея да твърдя, че това винаги е възможно, просто усилията и необходимото време са от различно естество.
За да сме приети и оценени така, както искаме, трябва да си го заслужим. Постигането на заслуга е най-добрата стратегия за личностно утвърждаване. Това стои в дългосрочен аспект и включва, както да знаем ясно, какво искаме от дадени взаимоотношения, така и накъде вървим заедно и каква е крайната ни обща цел. Но преди заслугата идва желанието да я постигнем и решението за това. Вероятно сте чували историята за желаещия да получи обучение в будистки храм и оставен да чака с дни, преди да му се отвори вратата и бъде приет. С цел да докаже необратимостта на своето решение и така да заслужи своето място.
По пътя към постигането на заслуга е необходимо да завишим и нашите изисквания към нас и към другите. Те са определящи в това, да бъдем възприети спрямо целите и постиженията ни. Ефективният поглед към тях е конкретния: изискванията се определят от критерии и принципи, имащи фактуален и практичен характер в рамките на спецификата на ситуацията ни.
Как и кога да се утвърждаваме
За да променим проявено отношение към нас, което не ни удовлетворява, най-добре е първо да се обърнем към себе си. Да си зададем въпроса: какво правя/не правя, казвам/не казвам, което води до това да не се чувствам или другите да не се чувстват равнопоставени? Отговорът винаги е в нас без значение дали сме потиснати или потискаме други, целенасочено или не.
В ситуациите, в които считаме, че не заслужаваме дадено отношение спрямо нас и това, което правим първото важно нещо е да изберем примерите, които доказват това. После трябва да уточним чрез тези примери съотношението на това, което правим в полза на дадени взаимоотношения и това, което получаваме - пак с примери. След което да кажем ясно, какво усещаме като емоция от това отношение и какво повече не можем да приемаме. Това е подготовка за утвърдителна комуникация и ще ни даде възможност, както да изясним конкретно взаимоотношения, така и да им дадем нова перспектива.
Ако сме в екип често имаме ясни фирмени цели и самостоятелни отговорности и качеството на взаимоотношенията и взаимодействията ни са ключови за това. Това е основна отговорност на лидера на екипа - всички да гребат в една посока и в еднакъв ритъм, за да се движи лодката достатъчно бързо според поставената цел към търсения резултат. Ако сме от тези, които имат заслуга за общите резултати, можем периодично да представяме доказателства за нашия дял в тях пред екипа или ръководството, за да не минава незабелязано. Така ще даваме добър пример с нашата практика, ценна за другите и ще бъдем възприемани като хора постигащи резултати. Това е форма на утвърждаване в работата. Има хора, които не го правят тъй като не искат да “се хвалят” или се притесняват “какво ще кажат другите”. Нека се гордеем с постиженията си и ги използваме за подобряване на общата практика и работа.
Друго масово поведение, което не ни утвърждава е редовното съгласяване с другите, когато сме на друго мнение или имаме друга цел. И докато едната страна го казва просто, за да се отърве от тягостно усещане за притискане, другата остава в очакване. Това е поведение на бягство от утвърждаване на взаимоотношения и понякога то води и до липса на поемане на последващ ангажимент. Усложнението идва оттам, че съгласяването се приема именно като ангажимент. Съответно противно на желанието ни във времето това разрушава доверието и очакванията към нас. Комуникацията често е показателна в такива ситуации: “ще стане” не е равнопоставено на “ще го направя за утре - 10ч.”.
От НЕ до ДА
Взаимоотношенията и взаимодействията ни помагат да градим общи неща. В основата им стои какво правим и какво казваме. Оттам идва и принципът: да казваме какво ще правим и да правим, каквото сме казали. Все повече фирми го отстояват и все повече хора си налагат да го следват. Може би това изглежда ограничаващо? Да, така е.
Само когато се ограничаваме си даваме възможността да постигаме конкретни цели по зададена посока. Затова и дисциплината да съкращаваме отдаденото време за неща, ситуации и хора, които преценяваме, че не са важни за нас в даден момент, е съществена за нашата бъдеща успеваемост. Всяко “не”, което казваме уместно ни доближава до това “да”, което истински искаме. Така осмислянето, комуникирането и действията ни вървят заедно към нашите мечти и желания. Осъществяването им е дълъг път и е необходимо постоянство, за да реализираме междинните си цели, утвърждавайки пред другите това което искаме, това което правим и постигаме и така в крайна сметка, представяйки самите нас в най-добрата ни светлина.
