Вчера (8 юли) Русия наложи вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН относно събитията от 1995 г. в Сребреница. В документа случилото се в Сребреница е описано като геноцид. Външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че този вариант на резолюцията е издържан в антисръбски стил и разглежда събитията от 1995 г. некоректно.
Коментар на редактора:
Вчера за пореден път стана ясно, че сме си устроили управлението на света така, че лицемерието и интересите да надделяват над истината, трагедиите и изобщо - човешкото.
В политиката и икономиката човешкото не е важно. Даже и истината не е много важна.
Клали ли са сърбите наред мюсюлманите в Сребреница? Клали са ги. Избити ли са системно единствено на етнически и религиозен принцип 8000 души? Избити са. Може ли това да се квалифицира като геноцид? Може.
И въпреки това, всички тези факти са без значение.
Защото светът е устроен така. Големите играчи имат големи интереси за пазене. Пари, власт, влияние... Неща, които стоят над нищожни понятия като морал, болка, справедливост.
Светът е обречен, ако мисли, че този модел на управление може да продължи да функционира. Съветът за сигурност е една абсолютно неефективна структура. Правилата за гласуване в нея гарантират никога нищо да не може да се реши. Ако Щатите и Западът предложат нещо - Русия или Китай ще наложат вето. И обратното.
Поради тази причина светът не може категорично да признае и геноцида в Сребреница, и Арменския геноцид, и още един куп престъпления. Просто защото винаги някой има някакви интереси.
Съветът за сигурност е неефективен, не само когато се налага нещо да се квалифицира. Той е неефективен и когато се налага да се действа.
Пак по отношение на геноцидите - колко време й трябваше на международната общност, за да се сети да реагира при геноцида в Руанда? Колко конфликти и войни проспа тя, докато реши да се намеси?
Свят, в който истината е без значение, защото едни пари е нужно да продължат да се въртят, не го очаква нищо хубаво. Защото сега все още се разправяме с относително поносими проблеми - колко яли и пили гърците, чия е Украйна, колко паднала борсата в Китай, докога Западът ще търпи джихадистите... В не много далечно бъдеще обаче светът може да започва да се сблъсква с големите проблеми. Глобални кризи, от които ще зависи съдбата на човечеството. И тогава горко ни с такива лидери.
Автор: Десислава Любомирова