Турция прекратява действието на Конвенцията за правата на човека за времето на извънредното положение, което бе обявено в страната. По-рано президентът Реджеп Ердоган заяви, че арестите ще продължат, независимо от това, че много хора вече са задържани.
Коментар на редактора
"Член 8
1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция...
Член 9
1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията..
Член 10
1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите...
Член 11
1. Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси."..
Из "Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи"
Едни от най-многото жертви на кръвопролития през вековете са падали в името на Свободата. Тъй като Свободата има различни интерпретации и форми, тя едновременно е толкова желана и толкова мразена.
Свободата, уважаеми госпожи и господа, е най-висшето благо, което имаме ние, човеците. Тя ни кара да се чувстваме личности и поддържа достойния ни облик. Когато Свободата е отказана несправедливо, дълг на всеки човек пред самия него и обществото, в което живее, е да се бори за нея! Дълг!
Това не са поучения, а необходимо припомняне за една от основните ценности на нашето време. Ценност, която официално обезглавиха в съседна Турция.
След като държавната върхушка разчиства всичко по пътя си и стотици хиляди хора са обект на разследване, уволнения, репресии и наказания, у Ердоган жаждата за мъст и още политически трупове придобива апокалиптични размери.
Извънредното положение, въведено в страната, цели масова психоза, всяване на страх и несигурност. То рисува в главите на обикновените хора ужасяващи картини на утрешния ден, рисува пътя към затворите, рисува пътя към тоталната несправедливост, рисува пътя към ада.
Полицейски час, контрол над медии, забрана на публични събирания, спонтанни проверки, претърсвания, обиски и арести. Това са само част от мерките, въведени за следващите три месеца в южната ни съседка, които по всяко време могат да активират целия репресивен апарат на държавната машина.
Турският президент стъпка Свободата под краката си, защото тя пречи на неговите амбиции за заграбване на цялата възможна власт. В далечината се задава така желаната от него ислямска република, а той вероятно вижда в себе си провидението на султана.
Но всичко това не му стига, уважаеми госпожи и господа! Не му стига, защото той иска да разполага със съдбите на хората, да изгради отношение към инакомислието като към абсолютното зло, да отрови Свободата и духа, защото те са бич на фундаментализма.
След като категорично даде да се разбере, че никой не е в състояние да му казва какво да прави с държавата си, Ердоган пристъпи към един чисто символен акт, който, ако и да не изглежда нещо впечатляващо на фона на репресивното поведение на президента, всъщност е категорична демонстрация на краха на ценностите на Анкара.
Свободата в Турция практически и символно потъна с прекратяването на действието на Конвенцията за правата на човека. Един документ, събрал в себе си горчивата история на европейските народи, когато Свободата е била поставяна на изпитание.
Документ, роден заради кървав опит и вековна неправда. Документ, който отразява фундаментални ценности, които сме длъжни на всяка цена да съхраним, ако искаме да оцелеем...
Погледнете отново началото на този текст. Той започва с онова, което Ердоган унищожи в страната си. Президентът ликвидира човешкото у човека, противопостави народа си, съсипа зародишите на светското в държавата си. Последната битка, която трябва да спечели до обявяването си за диктатор, е със Свободата. И нищо по-лесно от това.
"Ако съществуваше народ от богове, той би се управлявал демократично. Толкова съвършено управление не е за хората". Жан-Жак Русо