Астрономи идентифицираха нови части от нашата галактика – Млечния път, които се явяват съставни части на нейния „скелет“. Тези галактически „кости“ представляват сами по себе си дълги и тънки образувания от прах и газ, които свързват спиралните ръкави на галактиката.
Проведените по-рано компютърни моделирания показват, че благодарение на някои процеси в спиралните галактики се формира нещо, подобно на скелет, свързващ частите на галактическия диск, и наблюденията на някои галактики от този тип потвърдиха това предположение. Откритието сега е първото по рода си, отнасящо се до части от „скелета“ на нашата собствена галактика, коментират учените.
„За пръв път в историята успяхме да видим най-тънките участъци от галактическия „скелет“, толкова тънки, че е невъзможно да бъдат забелязани от голямо разстояние – дори от най-близките на Земята галактики, разказва Алиса Гудмън от Центъра по астрофизика Харвард-Смитсън. Част от галактическите „кости“ са открити от Гудмън и нейните колеги, по време на изучаването на облака прах „Неси“, получил своето название на името на известното Лохнеско чудовище. Изучавайки радиоизлъчванията, приближаващи от този район на Космоса, учените открили присъствието там на устойчиви структури с маса, равняваща се на приблизително 100 000 слънчеви маси. Тази тънка газовопрахова нишка е с дължина над 300 светлинни години, а диаметърът й достига 1 до 2 светлинни години.
„Тази галактическа „кост“ доста прилича на берцовата кост в човешкия скелет – дълга и тънка кост в човешкия крак“, разказва Алиса Гудмън.
Земята и нашата Слънчева система са част от галактиката Млечния път, състояща се от централни части, ядро и спирални ръкави, разположени около централния галактически диск. Отдалечеността на Земята от центъра на галактиката прави изучаването на тази космическа структура доста трудно, коментират специалистите. „Надяваме се, че нашите данни и данните, които събират други учени-астрономи, ще ни позволят да открием и други части от галактическия „скелет“ и да съставим негова подробна триизмерна карта“, коментира Алиса Гудмън.
Редактор: Анна Маринова