Поправки в Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения – това е най-новата инициатива на депутата Делян Пеевски за урегулиране на по-добрия живот на всички негови сънародници чрез възможност да се информират прозрачно, да знаят коя медия откъде получава парите си и да имат едно на ум какво им казва съответната медия.
Коментар на редактора
Не знам доколко успях да докарам увода в стил "съвременна българска медия", но е повече от абсурдно темата да се коментира дори. Нека все пак погледнем основата на закона на Пеевски – медиите да разкриват действителния си собственик. Какво разбира "успелият млад мъж" под понятието "действителен собственик": "Физически лица, които са крайни бенефициенти на собствеността в юридическо лице или са учредители (или членове) в юридическо лице с нестопанска цел, което самостоятелно или чрез свързани лица притежава участие в издателя или в доставчика на медийна услуга".
Сещате ли се колко точно куха е тази формулировка и как се заобикаля? Ако не се, да дам пример – собственик на фирмата ми, която издава някоя медия, става клошаря от съседната улица, който за 100 лева и една бутилка ракия ще даде каквито му поискате лични данни и ще подпише каквото му кажете. И готово – имаме си "действителен собственик"!
Законотворчеството, обаче, продължава – да се предоставя справка за всяко получено финансиране на дадена медия на годишна база, като под "финансиране" се разбира "безвъзмездно получаване на парични средства или имущество и/или всяко друго получаване на парични средства, независимо от правната форма, извън приходите от обичайната дейност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми извън банковите кредити".
Какво значи "извън приходите от обичайната дейност"? Коя дейност е "обичайна" за медиите? И защо която и да е медия трябва да казва при какви условия е взела кредит – нямаше ли нещо, наречено "банкова тайна", дори когато заем се взема от финансова институция, която не е банка?
За финал на творчеството на закона – ако наруши новите разпоредби, какво следва? Защото още в първи курс по право се учи, че една норма се създава с хипотеза и санкция. Хипотезите ги видяхме – санкциите къде са? Или пишем нещо, че да имаме по-пълен контрол над тези, които уважават закона, колкото и да е кух и гледат да го спазват, а другите, които не спазват нищо, ще си карат все така?
Обобщено - Пеевски да прави закон за медиите е все едно лисица да иска да пази курника, вълк да иска да пази стадото с овце, Бойко Борисов да завърши с думи от край до край поне една мисъл в сложно съставно изречение, Корнелия Нинова да узнае що е то европейски социализъм, а Ахмед Доган да е наистина, ама наистина извън българската политика – примерно на следващата ракета Falcon Heavy. Въобще – все едно симпатично розово животинче да иска да пази тикви!
