Поизморени от изборната динамика, партиите у нас като че ли умишлено бавят обявяването на президентските си кандидатури. Като изключим комичните самоиздигания от рода на Стъки, сериозен противник на Румен Радев засега не се очертава.
Радев и Йотова отдавна обявиха, че ще се борят за следващ мандат и това даде време на БСП да се подготви, да разчисти терена от евентуални противници и да се гордее поне с една висока позиция в държавното управление. Но познайте какво направи БСП - нищо от изброеното.
Основният въпрос обаче е защо Борисов не се кандидатира. Само допреди няколко години и той, и придворните му политолози, и пуделите му дори се кълняха, че президентският пост ще бъде венецът, короната на неговата кариера. Нещо, което към днешна дата изглежда възможно само с участието на бай Ставри в коронясването.
Борисов не е глупав и отлично разбира, че схемата се пренарежда. Той няма какво повече да спечели. Обратното, всеки ход може да бъде грешка и да доведе до загуби. Ето защо той си стои встрани и само от време на време се обажда, колкото да напомни, че следващите управници първо и преди всичко трябва да ревизират управлението му.
Мафиотските структури от задкулисието са също на стенд бай, защото идея си нямат струва ли си да залагат било на Бойко, било на някой от ГЕРБ при спадащата подкрепа и при надвисващата военно-харвардска опасност. Тези системи, както е известно, се саморегулират. Най-вече чрез отрязване на опашката.
Дали ще е само Борисов или Борисов в комплект с Пеевски и Гешев, тази опашка изглежда като записана за планова операция. Иначе за какво му беше на Слави Трифонов да обяви ни в клин, ни в ръкав, че подкрепя Радев? Радев си е станал президент и без безценната подкрепа на ИТН и пак може да си стане, защото има голяма обществена подкрепа. Ходът на ИТН до известна степен дискредитира сегашния президент, но едва ли това е била целта. По-логичното обяснение на внезапната любов на Слави към Радев е, че задкулисието не иска повече Борисов и държи това да се знае.
Не е напълно изключен и вариантът, споделян от мнителни леви активисти, че Нинова още отдавна се е спазарила с Борисов и по силата на тази уговорка той оставя Радев без сериозен противник.
Към днешна дата обаче Нинова е подозрителна към Радев заради това, че министри от служебното правителство кроят политически проект. Няма голяма вероятност това да се случва само с благословията на Радев, но за Нинова е въпрос на чест да не остави Радев да се развива автономно.
Впрочем, доста е странно лидер на партия, претендираща за сериозна роля в българския политически живот, да не се кандидатира за нищо друго, освен за депутат. Нито за кмет, нито за премиер, нито за президент. За последното обаче е рано да се каже. Но дори и да се случи, срещу Радев Нинова няма шанс и вероятно си го знае.
Групата около Манолова и Хаджигенов е твърдо зад сегашния президент и от там изненади не се очакват.
За "Демократична България" изглежда задължително да имат собствен кандидат, но все още няма никакви индикации за това.
Откъм сараите пък никога не са имали апетит точно към този пост и по всичко изглежда, че пак ще се опитват да спазарят етнически вот срещу нещо си. Така, както правят винаги на президентски избори.
Подмятането на Тома Биков, че сред обсъжданите кандидатури е и Петър Стоянов, доведе до гневна реакция от страна на бившия президент и на феновете му. Ако целта беше да се ядосат класическите десни избиратели, Биков успя. Петър Стоянов обаче сложи всеки на мястото му и показа, че политиците отпреди 20-25 години си бяха класа в сравнение с днешните.
И така стигаме до мистериозното изказване на Томислав Дончев, че ще издигнат "по-скоро мъж", което предизвика смях и транссексуални закачки из нета.
Сериозно погледнато, ГЕРБ просто нямат кого да издигнат. Формално ще има някаква фигура, на която докато запомним името, ще го забравим. А президентът ще бъде наистина по-скоро мъж и със сигурност - не от ГЕРБ.
Автор: Евелина Гечева
