Вътрешните борби в БСП са основната тема в политическото пространство през последното денонощие. След десет часа дебати и таен вот Националният съвет на БСП напълно размести предложената от лидера Корнелия Нинова листа с кандидати за евродепутати на изборите на 26 май.
В ябълката на раздора се превърна предеседателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев, който тясното ръководство на партията искаше да отстрани. В крайна сметка той ще бъде кандидат за евродепутат, но на пето място в листата. Това показа няколко много важни неща, които ще бъдат определящи за бъдещето на партията.
Недвусмислено се доказа, че изборът на листата в БСП е демократичен, а не авторитарен. Корнелия Нинова недвусмислено показа, че не иска Сергей Станишев в листата. Изборът обаче показа още нещо много важно - вътрешното противопоставяне на Нинова в БСП е сериозно и тя още не е овладяла собствената си партия. А как се очаква да управляваш държава, когато има такава вътрешна съпротива в собствената ти партия? Тази демократичност в БСП е нож с две остриета. Тя идва в абсолютен противовес на лидерското управление на ГЕРБ от страна на Бойко Борисов. Само си представете в листата на ГЕРБ да се прокрадне човек, когото Борисов не иска там. Това просто няма как да се случи.
Въпреки че гласуването на Националния съвет беше тайно, съвсем ясно е кои са противниците на Нинова в редиците на социалистите, в символ на които се превърна Станишев. Някои от тях са част от силните олигархирхични кръгове, гравитиращи около БСП, а другите са стари партийни кадри, които също не искат да изпуснат кокала. Сред тях са Гергов, Дърева, Миков, Мерджанов, Пирински и т.н. Те са добре известни с изявите си в публичното пространство. Едно нещо е сигурно - с тези хора БСП няма бъдеще. Те по никакъв начин не биха привлекли млади избиратели и с тях в редиците си БСП ще остане партия от миналото. За тях биха гласували единствено възрастни носталгици.
Това интуитивно беше усетено от червената лидерка Корнелия Нинова, която започна тежки промени в партията. Както се вижда от избора на Националния съвет на партията, те са далеч от своя край. Самият факт, че голяма част от приближените на Нинова са част от гражданската квота е показателен. БСП носи тежко бреме от миналото - влизането в срамната тройна коалиция, изборът на Пеевски за шеф на ДАНС и т.н. Като воденичен камък на врата на Нинова е и нейното собствено приватизационно минало.
Дори и БСП да бъде първа политическа сила на предстоящите избори за Европейски парламент, това не бива да заблуждава ръководството на партията. Това би било по-скоро загуба на ГЕРБ, заради скандала "Апартаменгейт", лобистките закони на управляващите, хаосът с електронните винетки, несправянето с битовата престъпност, поклоните пред Турция и всички други камъни в двора на ГЕРБ. Точно както се получи на президентските избори и победата на Румен Радев над Цецка Цачева.
Сценариите за предстоящите избори за БСП най-вероятно са два. "Новата вълна" може се активизира и да размести листата, посредством преференциален вот за фигурите зад Станишев и в крайна сметка водачът на ПЕС да остане извън Европарламента. Възможно е и преориентирането на част от избирателите към друга партия.
Каквото и да се случи на предстоящия евровот, БСП трябва да направи още много промени, за да има шанс да бъде припозната като реална алтернатива за управлението на България. Единственият шанс за това е обръщането към младите хора и бъдещето. В противен случай Столетницата ще продължи да се топи, докато се превърне в периферна партия и част от миналото.
Това впрочем важи и за всички останали партии в България. С "добавки" като Александър Йорданов от СДС, ГЕРБ също извади "скелетите от гардероба" и показа остра липса на млади и подготвени кадри. Едно нещо обаче е сигурно - на избирателите отдавна им омръзна от "по-малкото зло". Затова водещите партии в България трябва да си дадат ясната сметка, че вече могат да се надяват единствено на "последен шанс". Ако изобщо го получат.
Автор: Тодор Беленски
