Спорно е дали Мирослав Найденов е ангел или демон. От гледна точка на справедливостта и личното достойнство, може би вече има крилца. Но от гледна точка на приближаващите избори, с потресаващите си признания и обвинения (не "приятелски огън") си е зъл демон. Защото може да провали предизборната кампания на ГЕРБ, партията, която го приюти и направо от улицата го сложи на министерския стол.
Да не забравяме, че Миро бе ветеринарят, който преди години пусна на пазара дъртото говеждо месо от Южна Америка и едва се отърва от съд. За себе си, обаче, Найденов е прав. Иска да си изчисти името и да е в мир със съвестта си. Така и така няма да е вече от силните на деня, я , по-добре да остави някаква следа зад себе си. Пък макар и скандална...
Кой губи и кой печели от този негов отмъстителен ход, обаче? Абсурдно е от самоубийствения ход на бившия земеделски министър да се вазползва БСП, която вече потрива ръце и преглъща лакомо. Ако тази алчна за гласове партия получи някаква изгода от изцепката на Найденов, то тя ще e незабележима. И на "Позитано" 20 да не бързат с шампанското.
Капацитетът на червената партия е този, който и вчера й посочиха честните социолози - 17, максимум 18% от гласовете на избирателите - дори и да се докаже, че не Цветанов, а самият Борисов е подслушвал нерегламентирано. Със собствените си уши. Ако ГЕРБ все пак изагуби някакви гласове, то те ще са символични и ще се пръснат по посока на Сидеров и Кунева. Така Миро, без да иска, може би осигури парламентарното присъствие на Движение "България на гражданите", което от известно време се люшка на ръба на допустимата граница.
Както и на партия Атака, която след първоначалния устрем, със затихването на уличните бунтове отново губи привърженици. По-важното, обаче, е какво ще струват на ГЕРБ заклинанията на Мирослав Найденов. Нищо особено. Най-много преднината от 7-8 на сто пред БСП да падне до 6-7. Муха го ухапала ГЕРБ, процент напред, процент назад, все тая. Защото и ГЕРБ, както и БСП, в тези сондажи (15-20 дни преди изборите), регистрират единствено твърдия си електорат. А твърдият електорат - не подслушвания, а държавен преврат да се случи – трудно изневерява на предпочитанията си.
В най-трудна позиция, както винаги, е Борисов. Как да реагира? От неговата реакция ще зависи и резултатът на изборите.
Две са опциите:
а) След като самият Цветанов отрече, че е подслушвал, включително и своите министри, Борисов да се присъедини към него и твърдо да застане зад своя заместник в партията;
б) Борисов да освободи Цветанов от всички постове в партията още преди прокуратурата да се е произнесла.
В първия случай нищо, свързано с изборите, няма да се промени. Цветанов ще продължи да обикаля регионите и да работи за победата, а по-голямата част от електората ще продължи да му вярва.
При втория сценарий ще спечели Борисов, но ще изгуби ГЕРБ. Част от колебаещите се избиратели за кого да гласуват ще продължат да се колебаят, даже по-силно, и ще прелеят към Кунева и Атака. Понеже на Борисов още слава не му трябва, разумният избор е първият вариант. Колкото до "другите колеги от кабинета", както се изрази Найденов, също подслушвани по поръчка на Цветанов, те едва ли ще се плъзнат по спиралата, по която вече безконтролно лети бившият земеделец №1. Дори да е вярно, че вкупом са били подслушвани, бившите (бъдещите) министри едва ли се блазнят от идеята да застанат до Миро и така, заедно, да станат герои.
Защо чак сега, Миро?! Щом като си подслушван едва ли не от първия ден като министър. Три години и половина! А че Цветанов си има трески за дялане, спор няма!
Автор: Валентин Стоев
