В средата на месец януари издателство „Ентусиаст“ публикува за първи път у нас сборника с разкази „Куклата“ на една от най-известните английски писателки – Дафни дю Морие. В книгата с новооткрити творби на Морие, която британското издателство Virago публикува през пролетта на 2011 г., са събрани тринайсет от най-ранните творби на авторката, пет от които не са издавани и едва сега достигат до нейните многобройни почитатели по цял свят. Макар и написани в ранна възраст, разказите на Дафни дю Морие звучат зряло и въздействат със своя дълбок психологизъм. Тя е сред малкото автори, които интерпретират еднакво добре и мъжката, и женската гледна точка. Интригуващите ѝ произведения и скандалният ѝ начин на живот, превръщат Морие в една от най-обсъжданите авторки в цял свят. Освен на разкази, Дафни дю Морие е автор и на много романи и биографии. По творбите ѝ „Птиците“, „Ребека“ и „Страноприемница „Ямайка“ Алфред Хичкок снима най-известните си и награждавани филми от световното кино. През 1969 г. писателката получава благородническа титла заради големия си принос в литературата. Сборникът, който носи името на едноименния разказ „Куклата“, излиза в поредицата Enthusiast Vintage на издателство „Ентусиаст“ в превод на Надежда Розова.
Историята за откриването и възраждането на разказите на Дафни дю Морие е също толкова вълнуваща и невероятна, колкото и самите те. Творбите на писателката са открити от Ан Уилмор - съсобственик на книжарницата в родния град на Морие – Корнуол. „Старая се да направя достъпно за публиката всичко изпод перото на Морие. Също така съм страстен колекционер“. Дълго време Уилмор следи с изострено внимание каталози на книжари, търсейки изгубените разкази на Морие. През годините разказите на писателката са публикувани редовно в британски и американски женски списания. „Куклата“ всъщност е спомената в автобиографията на Морие „Аз като млада“ преди много години. „Търсих този разказ стотици пъти. Съвсем случайно го открих в сборник с отхвърлени от редактори на списания разкази от 1937 г. Стъписах се. Дори и днес, когато сме свидетели на какво ли не, разказът „Куклата“ е крайно смущаващ. Нищо чудно, че през 20-те е бил пренебрегнат от печатните издания“, припомня си Уилмор.
Дафни дю Морие пише разказа „Куклата“, когато е едва на двайсет години. Това е първото произведение, написано от нея във Фоуи, където се е оттеглила, за да твори в уединение. „Едно оръфано джобно тефтерче, просмукано и обезцветено от солената вода, скрито в пукнатините на една скала в Бей… Някои от страниците на тефтерчето са толкова повредени от действието на природните стихии, че са почти напълно нечетливи, има и много празни места, а голяма част от написаното изглежда непоследователно, включително внезапният и незадоволителен край“ – така започва разказът „Куклата“. На страниците на това тефтерче е разказана зловеща история за маниакална обсебеност и ревност, но съдбата на разказвача остава загадка. Разказът среща читателите с един отчаяно влюбен мъж, който изненадващо открива, че жената, която обича, е обсебена от механична кукла с човешки размери на име Джулио.
Също толкова скандални и провокативни са темите, по които Морие пише и в останалите разкази от сборника. „Източен вятър“ разказва за девствената земя на остров, откъснат от света, която впоследствие се оказва раздирана от опустошителна плътска страст. В разказа „Домашен котак“ сексуалността придобива още по-зловещи измерения - в него една майка възприема вече съзрялата си дъщеря за своя съперница. В „А сега в името на Отца“ Морие описва суетен свещеник празнодумец, който не живее според проповедите си, а „Различен темперамент“ е разказ за мъж, който се нуждае от уединение, и за жена, вкопчена в него. В творби като „Уикенд“, „А писмата му охладняваха“ и „Болката отшумява“ безсърдечни мъже и злочести жени стигат до извода, че щастлив край не съществува, а цинизмът от редовете свидетелства са крайно разколебана вяра в истинската любов и във свещената стойност на брачния съюз. В част от разказите се долавя и темата за дъщерята любимка, чийто баща не желае тя да порасне и да се отдели от него, силен автобиографичен момент за писателката.
Разказите на Морие нямат щастлив край. На моменти те звучат мрачно и дори потискащо, но не липсват приятни хумористични моменти като този с младоженеца в разказа „Безизходица“, който стои пред олтара и гледа булката си така, „все едно е парче шоколад, а той – пекинез“. Част от темите, които писателката разглежда в своите ранни разкази, по-късно залягат в сюжетната линия на романа ѝ „Ребека“, донесъл ѝ световна слава. „Няма друг писател, който така победоносно да не се поддава на никакви класификации... Тя отговаря на всички спорни критерии за популярна литература, но освен това задоволява и строгите изисквания на истинската „литература“, нещо което само шепа романисти успяват да постигнат“, пише след смъртта на Дафни дю Морие през 1989 г. биографът ѝ Маргарет Форстър.
За Дафни дю Морие
Дафни дю Морие (1907–1989) е родена в Лондон. Дъщеря е на прочутия актьор и мениджър на театрална трупа сър Джералд дю Морие и е внучка на Джордж дю Морие, писател и художник. Обича да чете още от малка и попада в плен на въображаеми светове, дори си създава свое мъжко алтер его. Образова се у дома заедно със сестрите си, а по-късно и в Париж.
През 1928 г. започва да пише разкази и статии, а през 1931 г. е издаден първият ѝ роман „Любящият дух“. Следва биографията на баща ѝ и още три романа, но световноизвестна я прави романът „Ребека“, който я превръща в една от най-популярните писателки за времето. През 1932 г. Дю Морие се омъжва за майор Фредерик Браунинг, с когото имат три деца.
Освен романи Дафни дю Морие издава разкази, пиеси и биографии. Много от нейните романи бестселъри се превръщат в спечелили награди филми, а през 1969 г. самата Дю Морие е удостоена с благородническа титла. Прекарва по-голямата част от живота си в Корнуол, където се разиграват и повечето ѝ сюжети, а след смъртта ѝ през 1989 г. Маргарет Форстър пише в нейна памет: „Няма друг писател, който така победоносно да не се поддава на никакви класификации... Тя отговаря на всички спорни критерии за популярна литература, но освен това задоволява и строгите изисквания на „истинската литература“, нещо, което само шепа романисти успяват да постигнат“.
