Софийска градска прокуратура предложи на главния прокурор Борислав Сарафов за поиска имунитетите на Ивайло Чорбов, Йордан Тодоров, Никола Димитров и Славчо Крумов от проруската партия "Възраждане". Предлага се още Сарафов да поиска от Централната избирателна комисия снемане на имунитета на Петър Ананиев, който е кандидат за кмет на столичния район "Оборище".
Причината за исканията е протеста на прокремълската партия срещу еврото от 22 февруари, при който се стигна до сблъсъци с полицията, обстрел с червена боя и опит за палеж на сградата на представителството на Европейската комисия в София.
Прокуратурата предлага Чорбов и Крумов да бъдат задържани под стража, а за останалите - парична гаранция в размер на 10 хил. лв. Още: След изстъпленията: Народното събрание осъди агресивните действия на "Възраждане"
Съобщението на прокуратурата
Днес СГП е предложила на главния прокурор на Република България да внесе мотивирани искания до Народното събрание за даване на разрешения за привличане към наказателна отговорност на Ивайло Чорбов, Славчо Крумов, Йордан Тодоров и Никола Димитров, депутати в 51-то Народно събрание. Отправено е предложение до главния прокурор и за внасяне на искане до Централната избирателна комисия (ЦИК) за снемане на имунитета на Петър Ананиев., регистриран като кандидат за кмет на район на община Столична. Предлага се мярката за неотклонение на Чорбов и Крумов да бъде „задържане под стража“, за което също е необходимо разрешение от НС, дадено по искане на главния прокурор. За останалите се предвижда мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв.
Предложенията са изготвени от екип от наблюдаващи прокурори от СГП след проведено разследване и събиране на достатъчно доказателства, даващи основание за обосновано предположение, че петимата са съпричастни към извършване на конкретни престъпления от общ характер, разказват от държавното обвинение. Още: „Мероприятие не може да мине, ако не кажеш Бойко Борисов“: Лидерът на ГЕРБ за проявите на „Възраждане“ в парламента (ВИДЕО)
В предложенията на наблюдаващите прокурори се сочи, че събраните доказателства са достатъчни за привличане в качеството на обвиняем на всеки от четиримата народни представители и кандидата за кмет за едро хулиганство. Действията на Димитров, Чорбов и Тодоров са съпроводени и със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред.
Според прокуратурата, хулиганските действия на Димитров и Тодоров се изразяват в преодоляване на изградения от полицейските служители кордон, съставен с цел да ограничи достъпа на протестиращите лица до сградата на Представителството на Европейската комисия в София, както и да им попречи да извършват действия, насочени към повреждането ѝ, пишат от държавното обвинение.
Достигнал до вратата на сградата, Димитров отказал да се подчини на полицейското разпореждане да не доближава сградата и да се върне обратно зад кордона, проявил яростна агресия, като бутал и блъскал полицаи, а Тодоров показал картата си на народен представител, бутал и обиждал служителите на МВР, преодолял заграждение – полицейска лента, която била поставена, за да ограничи достъпа на граждани до сградата на Представителството.
Хулиганските действия на Чорбов се изразявали в хвърляне на яйца, пълни с червена боя, по полицейските служители и по сградата на Представителството на Европейската комисия в България, отказ да се подчини на полицейските разпореждания да преустанови тези свои действия, проява на агресия чрез бутане на полицаите. Още: "Затвор за Борисов": Втори ден парламентът бойкотира "Възраждане" (ВИДЕО)
Непристойните действия на Ананиев, в предложението се описват като хвърляне на предмети по сградата на Представителството, които той извадил от носена от него черна раница, направил опит да преодолее полицейския кордон около сградата, бутал полицаите и хвърлял запалени от него пиротехнически изделия.
Хулиганските действия на петимата се определят в предложенията на СГП като извършени на обществено място, по време на масово мероприятие в присъствието на голям брой граждани, грубо засягащи личността на полицейски служители и представляващи брутална демонстрация и неуважение към органите на властта. Поради това тези действия са квалифицирани като отличаващи се по съдържание с изключителна дързост, а за Чорбов – и с изключителен цинизъм, тъй като действията му са особено нагли и безсрамни, грубо нарушаващи обществените нравствени принципи, посочват от прокуратурата.
За Чорбов са събрани достатъчно доказателства за още две престъпления – за противозаконно унищожаване на полицейски униформи чрез хвърляне на яйца с червена боя, която, оцветявайки униформите, ги направила напълно и окончателно негодни за използване по първоначалното им предназначение, както и палеж на имущество със значителна стойност, а именно – сградата на Представителството на Европейската комисия, като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращите се в близост множество граждани и полицейски служители и е имало опасност да се разпростре, твърди прокуратурата. Още: В един момент политически ще се "сбият" Румен Радев и "Възраждане", мога да се подпиша пред вас
По отношение на Крумов е отправено предложение за снемане на имунитета му и за палеж поради достатъчно доказателства за хвърляне на запалени от него пиротехнически изделия и бутилки със запалителна течност по сградата на сградата на ЕК. Действията по поругаване на сградата представляват и хулиганство, извършено с особена дързост, смята прокуратурата.
Като народни представители Димитров, Крумов, Тодоров и Чорбов са „лица с имунитет“. „Лице с имунитет“ по смисъла на Изборния кодекс (ИК) е и Ананиев – от деня на регистрацията на кандидатските листи до обявяване на резултатите от изборите. Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) установява забрана да се привлича като обвиняем лице с имунитет. Още: Бойкот на "Възраждане" в парламента, Костадинов чете декларация пред празна зала (ВИДЕО)
Съобразно наказателно преследване срещу лице с имунитет може да се проведе едва след отпадане на имунитета. С оглед разпоредбата на конституцията, за привличане в качеството на обвиняем за извършено от народен представител престъпление от общ характер, е необходимо разрешение на НС, а когато то не заседава – на председателя на НС. За кандидатите за кметове съгласно ИК разрешение дава Централната избирателна комисия.
