В първия работен ден на Новата година президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), като го оспорва по принцип и в неговата цялост, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
"Корупцията е негативно явление с многостранни измерения и чрез нея се овладяват основни лостове на държавното управление от частни икономически интереси, които оказват въздействие върху процесите на вземане на решения в своя полза чрез незаконни и често скрити форми на натиск или влияние. Корупцията ограничава основните права и свободи на гражданите, ерозира доверието в държавата, затруднява икономическото развитие и инвестициите и краде от благосъстоянието на нацията", мотивира се президентът.
Според държавния глава противодействието на корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон. Тези мерки, макар и необходими, не са достатъчни за ефективното противодействие на корупцията, каквито са очакванията на обществото.
В мотивите за връщане се посочва същественото несъответствие на закона с поставената в него цел – ефективно противодействие на корупцията, както и отклонения от основни начала на Конституцията и международни договори, по които Република България е страна.
Actualno.com припомня, че на 20 декември 2017 г. Народното събрание прие окончателно Антикорупционния закон.
Антикорупционният орган става Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с мандат от 6 години. Тя се състои от петима членове –председател, зам.-председател и трима членове. Председателят на комисията ще се избира от Народното събрание по предложение на депутатите. Зам.-председателят и членовете също ще се избират от парламента, по предложение на председателя.
Народното събрание ще осъществява контрола върху дейността на Комисията, а членовете й ще бъдат задължени при покана да се явят в парламента, за да предоставят информация. Комисията ежегодно до 31 март ще представя в парламента доклад от дейността си. В същия срок докладът ще се предоставя и на президента и на Министерски съвет, ще се публикува и на интернет страницата на Комисията.
Според закона корупция е налице, когато лице на висша публична длъжност злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.
Противодействието на корупцията ще се осъществява чрез деклариране на имуществото и интересите на лицата на висша публична длъжност, и свързаните с тях лица; публичен достъп до декларациите, проверка на имущественото състояние. Производството по отнемане на незаконно придобито имущество ще се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица.
Депутатите решиха още предсрочно освобождаване на член на Комисията да може да започне и по искане на една пета от народните представители, в това число и от страна на опозицията. Според закона при установяване на конфликт на интереси лицата няма да могат да заемат публична длъжност за 1 година.
Подалите сигнал за корупция или за конфликт на интереси за лице на висша публична длъжност, няма да носят отговорност и да търпят неблагоприятни последици. Депутатите решиха самоличността на подалите сигнали да не се разкрива, а в особени случаи да може да се потърси съдействие на МВР за допълнителни мерки за защитата им.
Ако лицето, подало сигнал, е уволнено или преследвано, има право на обезщетение. Производството за установяване на конфликт на интереси ще се образува в срок до 6 месеца от откриването на нарушението, но не по-късно от 3 години от извършването му.
Парламентът реши антикорупционният орган да може да внася искове за отнемане на незаконно придобитото имущество. Ще може да прави и искания за използване на специални разузнавателни средства (СРС) в оперативно-издирвателната си дейност.
Повече за мотивите на ветото върху Антикорупционния закон четете ТУК
