Държавата направи всичко възможност да убеди хората, че изборите ще бъдат честни. Това заяви служебният правосъден министър Иван Демерджиев в интервю за предаването „Седмицата“ по Дарик радио.
„За юристите няма абсолютна справедливост. Законът е нашата абсолютна справедливост. Опасявам се, че вървим в една посока, която ограничава в значителна степен човешките права и промяна на доста принципи, които бяха насочени към човека, а сега се връщаме към системите, които управляват човека. Много трудно си прощавам грешките. Малка грешка е може би тази, от която няма много други последици, а голямата – когато засягаш правата на другите и нараняваш другите. Всяка грешка, зад която не стои умисъл, е по-простима от умишлената“, обяви той.
„Случва се една борба как да се отчитат гласовете от тези машини. Голямата борба беше, след като се гласува машинно, защо да не се отчитат електронно и резултатите. Софтуерът им подлежи на проверка. Не виждам кой и защо се притеснява от тази проверка и се цели отново да се върнем към преброяването на ръка, което е показало своите недостатъци. Това не е грешка, а целенасочена стратегия. Тя е замислена, планирана и реализирана. Целят се две неща – да се отблъснат хората от изборния процес и да се даде възможност за едно грешно преброяване. Ангажимент на ЦИК е да гарантира честните избори“, посочи министърът.
„Това, което се случи с машините и „Сиела Норма“, не трябваше да се случва. Тези действия бяха според мен синхронизирани и породиха съмнение и напрежение. Нещо, което не трябваше да се случва. Когато човек проследява взаимовръзките, най-лесно е да следи потока на парите“, посочи Демерджиев.
По думите му Планът за възстановяване е претърпял сериозни корекции.
„Заварихме едни квазимерки, залегнали в плана. Осъзнахме отговорността си, разработвайки този план. Планът ще даде една доста по-дълготрайна перспектива пред правосъдната реформа. Много сериозно подходихме към въпроса. ЕК също показа, че няма да търпи да бъде лъгана и заблуждавана. Имаше мерки, които целяха да заблудят ЕК, че ще се случи нещо и ще се борим с корупцията. Конституционна реформа е твърде амбициозно нещо, което е много рискован път в тази ситуация, защото от провеждането на заложените реформи зависи получаването на финансирането. Предвидихме в Плана няколко много важни неща. Едното е до 2026 г. да се въведе пълноценно функциониращо електронно правосъдие. Дадени са много пари за това, но какви са резултатите? Нямаме надграждане, а имаме смяна на една система, която не решава целия проблем, с друга, която пак не го решава, с трета, която пак не решава целия проблем. Нямаме работещи системи, които да въвеждат практически функционално работещо електронно правосъдие. Голяма част от тези системи са платени с европейски средства. Ние нито сме вървели в правилната посока, нито сме реализирали последователни стъпки", заяви Демерджиев.
„За мен най-голямото предизвикателство в работата по Плана беше, че ЕК не са успели да възприемат в цялост ситуацията. Диалогът беше доста професионален и експертен и мисля, че намерихме баланс. През цялото време разширявахме обсега на темите, които се обсъждаха. Няма изненади във включените теми. Ние се опитваме да решим проблеми, натрупани с годините", обясни той.
Голяма част от мерките за контрола за дейността на главния прокурор и неговите заместници са нови, търсехме точни механизми, които да проработят. Предвидено е и голямо разширяване на обхвата на съдебния контрол. Пандемията ускори донякъде процеса за електронно правосъдие. В главата за главния прокурор предвидихме как да се случва контролът на главния прокурор. Предвидихме при съмнения да се сезира ВСС. Надяваме се, че заложеното от нас ще даде обективна възможност за контролиране на главния прокурор. Концентрирането на огромна власт в ръцете на един човек, показа, че е поскоро опасно, отколкото полезно, отбеляза Демерджиев.
По думите му активно се работи по проблемите за натовареността в правосъдната система, командироването на магистрати и конкурсите.
Демерджиев посочи още, че лицензиите на охранителните фирми се дават и отнемат от директора на „Национална полиция“. Тези дружества години наред оперират в ниша, в която си позволяват твърде много, изтъкна служебният правосъден министър.
„Важно е, че всички участници в този тип избори посочиха проблема и той вече е видим за голяма част от обществото. Следващата стъпка е той да стане нетърпим и да се пристъпи към решаването му, за да не продължават тези мъки. Не се предлагат работещи решения, но ние сме готови да предложим и да работим, стига тази воля не е само декларация, а истинска за реформи и промяна“, категоричен бе правосъдният министър.
Той вярва, че има вече не малко хора, които разбират, че трябват следващи стъпки, ако искаме в последния момент да спасим положението и да се върнем там, където се намират цивилизованите държави.
По думите му не е съдебна реформа връщането на Бюрото за защита към Министерството на правосъдието. „Отнемането на Бюрото от главния прокурор не е стъпка към реформа на правосъдието“, коментира Демерджиев.
Той отбеляза, че внесеното от него предложение за дисциплинарни производства срещу трима прокурори от Специализираната прокуратура заради скандала „Осемте джуджета“ е заради фрапантни и грозни нарушения от тяхна страна.
Когато законът ясно предвижда, че нотариус може да ходи в ареста, ти да го пратиш в болница, в която едно лице е на хемодиализа, и там да го оставиш да подписва документи и разпоредителни сделки и т.н. е ужасно. От доклада се вижда, че те са били наясно с това, което се случва, дори са контролирали процеса. Имената на тези трима прокурори ще бъдат чути в определен момент. Има още много други прокурори, които си позволяват такива действия. Практиката трябва да бъде отхвърлена от българското общество и да се покаже категорична нетърпимост към такива действия. Не сме си избирали прокурорите да са от Специализираната прокуратура, просто това бяха първите сигнали. Изпратихме го към главния прокурор и Инспектората, но никой не благоволи да вземе отношение по случая. Това, което пише в доклада, е стряскащо. Никакви последици не произтекоха от това. В момента се работи по десетина сигнала, които постъпиха след това. Нито веднъж не сме получили ответна реакция. Когато някой си позволява да премине през границата на закона, той трябва да бъде санкциониран. Когато се подходи със снизхождение към такива действия, те се мултиплицират“, заяви той.
По думите му зад казуса с лиценза на "Делта гард" и безнаказаността на охранителното дружество стои лице с инициали Б.Б. „Кой ги ръководи - лицензиите се дават и отнемат от директора на „Национална полиция“. При наличие на данни, че се нарушават условията по лицензия или закона, трябва да се предприемат действия и да се отнеме този лиценз. Години наред никой не е дръзвал да се занимава с лицензите на охранителните дружества. Те дръзваха да оперират в една ниша, в която си позволяват твърде много", допълни той.
Демерджиев отчете, че 1127 са хората, които са задържани по НПК и нямат наложени наказания "лишаване от свобода", които имат право да гласуват. Има образувани 23 секции.
Още: Правосъдният министър Иван Демерджиев отговаря на въпроси във Фейсбук
