Да не се пипа Законът за социалните услуги. За това призова НГИ "Системата ни убива всички" и Сдружение "Общност мостове" с нарочно писмо до куп депутати.
Става въпрос за закона, който беше приет след месеци на протести от майките на деца с уврежания. Двете сдружения изрично посочват, че новият закон оценява степента на необходимост от помощ за хора с увреждания и това помага за по-точна оценка и по-добро финансиране. "Въвеждането на национална карта на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, ще сложи ред в планирането и създаването на услуги и ще се гарантира, че те ще бъдат съобразени с потребностите на хората в различните населени места", дават пример сдруженията за една от добрите идеи, включени в закона.
Всъщност, само няколко месеца след приемането на закона, вече има два законопроекта за промяната му. Първият е за пълната му отмяна, като той е дело на депутатите от "Атака". Основният мотив е, че законът застъпвал "регламентация и философия, която е заложена в неприетата и спряна за разработване Стратегия за детето". Коя е въпросната регламентация и каква е въпросната философия - народните представители от "Атака", водени в предложението от Десислав Чуколов посочват фаворизиране на неправителствени организации, без да посочват с какво се фаворизират. Ето и какво казаха в началото на месеца за инициативата си от "Атака" - в този материал!
Вторият законопроект е за изменение на Закона за социалните услуги. Негов автор е депутатът от ДПС Ангел Исаев, който влезе в парламента с преференция и който има завършено само средно образование. Всъщност заради преференциите Исаев беше отлъчен от групата на ДПС в парламента, а освен това депутатът е отличник по неходене на работа през 2017 година – на второ място, след безспорният лидер Делян Пеевски.
Основният аргумент на Исаев да предложи промени съвпада с този на "Атака" да иска законът изцяло да бъде отменен – защото в този си вид законът бил заплаха за националната сигурност, понеже допускал местни и чуждестранни организации с чуждестранно финансиране да нарушат правата и свободите на българските граждани. Всъщност Исаев приравнява доставчиците на социални услуги – например асистентските услуги, услуги, които позволяват на хора с увреждания да придобиват нови умения и да работят като част от обществото с "организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие" (чл. 44, ал. 2 от Конституцията). И причината е, че "всякакви международни финансови институции, физически и юридически лица без ограничение" могат "да бъдат източници на финансиране при условия на всеобхватност на т.нар. "социална услуга", защото това създава отношение на власт и подчинение т.е. отношение на зависимост от лицето, което осигурява финансирането заради несъразмерното му икономическо предимство пред българските държавни органи, физически и юридически лица". В мотивите за искане на промяна, депутатът посочва и, че било недопустимо частни организации да могат да разполагат с необходими за оценка каква помощ е нужна на даден човек с увреждане данни, защото тези данни били чувствителна лична информация - например данни за семейно положение, доходи, емоционални и психически проблеми. Освен това Исаев не вярва, че предвидената в закона нова Агенция за качеството на социалните услуги щяла да контролира какво се случва със социалните услуги според новия закон.
Законът за социалните услуги следва да заработи от 2020 година. Как той беше приет - припомнете си в този материал!
