България ще работи много интензивно за участие в Европейския енергиен съюз. Преди два дни европейските лидери подкрепиха изграждането му и до края на 2015 година предстоят първите стъпки за неговата реализация.
С тези думи министърът на енергетиката Теменужка Петкова се обърна към участниците в първото заседание на общата комисия "Икономика, инфраструктура и енергетика" на Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПА на ПСЮИЕ), предаде БГНЕС.
Българското народно събрание е домакин на първото заседание на тази комисия, като в него участват делегации от девет парламента от страните-членки на Асамблеята. Те ще обсъждат доклад на комисията на тема "Подобряване на енергийната ефективност в Югоизточна Европа" и ще приемат резолюция.
Председателството на днешното събитие е не само признание, но и голяма отговорност, която страната ни ще оправдае, каза Теменужка Петкова. В областта на енергетиката има потенциал за значителен прогрес, посочи Петкова и обърна внимание на решението на Европейския съвет за създаване на Европейския енергиен съюз, взето преди два дни. До края на 2015 година предстоят първите стъпки за неговата реализация, а България ще работи много интензивно за участие в него, подчерта енергийният министър.
Ефективното функциониране на бъдещия енергиен пазар ще направи по-независими и конкурентоспособни икономиките на държавите-членки, добави Петкова и обясни, че един от основните приоритети е диверсификацията на източниците на природен газ. Ключово значение в тази посока има проектът за интерконекторна връзка с Гърция, подчерта Петкова. Интерконекторът с Турция е друга възможност за свързване с Южния газов коридор, а до края на 2015 година очакваме да влезе в действие и интерконекторът с Румъния, каза Теменужка Петкова пред членовете на комисията.
Енергийният министър съобщи, че България има уверение от нашите европейски партньори, че реализацията на интерконектора с Гърция ще се финансира от Европейската комисия.
Друг ключов проект за преодоляване на енергийната зависимост е идеята за изграждане на газов хъб в България, каза Петкова. По думите й, той може да разчита както на руски газ, така и на добив от България, а може да се захранва и от Каспийския регион. Петкова коментира, че България има стратегическо географско положение, добра газопреносна мрежа и собствено газохранилище, което са добри предпоставки у нас да се изгради такъв хъб. "Реализацията на всички тези проекти ще даде независимост и стабилност, от които се нуждае Източна Европа", подчерта Теменужка Петкова.
След приветствията в началото на комисията, думата взе и съветникът на министъра на външните работи по енергийните въпроси Асен Агов. Той обърна внимание на факта, че добрата новина от срещите на високо ниво в Брюксел е съгласието в рамките на Европейската комисия и Европейския съвет за финансиране на споменатите от Петкова проекти с 1,4 млрд. евро, които ще бъдат отпуснати в рамките на плана "Юнкер". Най-добрата новина от Брюксел е, че енергийният съюз получи своя официален старт с решение на Европейския съвет, добави Агов.
Заедно с нуждата от "общи действия в светлината на кризите, които да доведат до стабилизиране на целия пазар и избягване на политически шантаж", Агов се спря и на въпроса за шистовия газ. Той посочи, че в САЩ са въведени нови правила за екологични норми за добив на шистов газ. По думите му, голяма част от тези правила отговарят на въпросите, поставени от страните, в които добивът на шистов газ е забранен.
"Ще следим с голямо внимание как тези нови екологични норми ще подобрят процеса така, че шистовите находища да могат да бъдат проучени и ако не представляват заплаха, да се превърнат в елемент на енергийната и националната сигурност", завърши изказването си бившият депутат и настоящ съветник на Даниел Митов по енергийните въпроси.
