СПИКСОВ АРА
МЕСТООБИТАНИЕ: Бразилия
Папагалите винаги са привличали вниманието на птицевъдите по света заради яркото си оперение, необичайната си външност и високата си интелигентност. Само няколко вида папагали обаче могат да се похвалят с толкова драматична история като тази на Спиксовия ара, кръстен на своя откривател.
Спиксовият ара е открит през 1819 г. в единствената долина в Североизточна Бразилия. Немският естествоизпитател Йохан Баптист Ритер фон Спикс предвождал експедиция в района и забелязал, че една малка група от папагали ара издава по-немощни звуци от останалите си родственици. Този вид папагал прилича на далеч по-известния хиацинтов ара, но сиво-синята му окраска не е толкова ярка. Достига дължина от над половин метър и се храни основно с ядки и други семена. Навиците му са свързани с обстоятелството, че обитава т.нар. галерийни гори, които се срещат само в тропическите райони. Те са многослойни вечнозелени гори, които черпят влага от високи подпочвени води и затова се срещат само около големи реки.
Недостъпните до един момент райони на бразилския щат Баѝя били бързо завладени от заселници, които изсекли дърветата, необходими за оцеляването на този вид птици. В резултат от това вече малката им популация намаляла още повече. Учените смятат, че в средата на 70-те години на миналия век в естествената си среда са живели последните 60-ина представителя на вида. Вместо да се предприемат очакваните строги мерки за закрилата им обаче, на сцената се появили трафиканти на животни, понеже птицевъдите проявявали значителен интерес към този рядък вид папагал. Според местните жители заплаха за папагалите представлявали и внесените от Африка пчели, които унищожили мътещите женски. През 1985 г. в района най-сетне била изпратена спасителна научна експедиция, която открила последните пет оцелели папагала. В крайна сметка сред природата останал само един мъжки, който се чифтосал с женска от вида синьокрил ара и двамата образували двойка. За жалост, учените не са намирали следи от него след 2000 г.
При тези обстоятелства всички по-нататъшни спасителни операции се съсредоточили само върху папагалите в плен. Положението се усложнило допълнително обаче, понеже частните птицевъди, които притежавали незаконно уловени папагали и били платили огромни суми за улавянето им, отказали да сътрудничат на учените. Към 2011 г. представителите на вида в световен мащаб наброявали 100-тина екземпляра, които, въпреки успешното си размножаване, били застрашени от упадък на популацията поради чифтосване на родственици. Понастоящем асистираната репродукция също помага на птиците да оцелеят и изследователите обмислят възможността да ги пуснат на свобода сред природата. През 2016 г. този вид папагали дори били снимани в естествената си среда, но е твърде възможно да са онези, освободени от плен.
Малко застрашени видове са получили толкова много медийно внимание, колкото Спиксовия ара. Американският анимационен филм Рио от 2011 г. е вдъхновен от съдбата на вида и има продължение, озаглавено Рио 2. Да се надяваме, че този папагал също ще има своето продължение сред природата.
