Земните недра на дълбочина до 660 километра вече могат да бъдат изучени без да се обръща внимание на земетресенията. Френски геофизици са успели да „достигнат" до най-големите дълбочини на планетата ни като са използвали информацията, която се съдържа във фоновия сеизмичен шум, предаде КРОСС.
Досега земетресенията бяха единственият, но далеч не най-пълния източник на информация за дълбочинната структура на земното кълбо - две или три сеизмични станции регистрираха времето на пристигане на сеизмичните вълни, след което математически се изчисляваше от каква дълбочина са дошли.
Но разделителната способност при подобни методи е много малка, тъй като вълните се разпространяват предимно вътре в тектоничните плочи, при това огромното пространство под тях остава сеизмично спокойно.
В последното издание на списание „Сайънс" френските геофизици разказват как са успели да се доберат до самата дълбочина на земната мантия като са използвали информацията, съдържаща се в сеизмичния фонов шум.
Този шум е следствие на различните въздействия на земната повърхност, като например измененията в атмосферното налягане, океанските вълни, дъждът, вятъра и дори някои видове човешка дейност, въпреки че главната роля тук е отредена на океанските вълни. В сравнение със сеизмичните вълни, които предизвикват земетресенията, това е нежен „шепот", който може да проникне значително по-дълбоко, отколкото „гръмогласните" тектонични катаклизми.
Фоновите „обемни" вълни с период по-малък от 30 секунди, влизат в състава на този шум и носят информация за състава на скалите, през които преминават, температурата, налягането. Те могат да разкажат много за геологията на земната мантия. Досега това не е било правено, но французите са успели да разберат „шепота" на Земята.
Редактор: Десислава Ушатова
