Има много причини, поради които един професионален футболист решава да прекрати кариерата си. Контузии, напреднала възраст, желание да прекарва повече време със семейството си - всичко това е основателен мотив някой да сложи край на безмилостния ход на тренировките, мачовете и саможертвата, необходими, за да остане на върха. Но има един футболист, който ще бъде запомнен с една изключителна причина, заради която сложи точка на кариерата си.
Вратарят, който спря с футбола в разцвета на силите си
Още от най-ранните си години Карлос Роа демонстрира невероятен талант пред вратата. Още по-впечатляваща обаче се оказва историята му извън терена. Като юноша на Рейсинг Клуб той се разболява от малария по време на лятно турне в Африка, но се завръща и след като преминава в Ланус, извежда клуба от Буенос Айрес до първата му титла в историята.
През следващата година той прави своя голям пробив, като се премества в Ла Лига с отбора на Майорка. Невероятният му дебютен сезон през 1997-98 година е последван от геройство на Световното първенство, когато спасява дузпа на Дейвид Бати в паметния сблъсък с Англия на 1/8-финалите, за да изпрати отбора си напред. Паметният гол на Денис Бергкамп в 89-ата минута, считан за едно от най-красивите попадения в историята на Световното първенство, сложи край на мечтите на Аржентина, но репутацията на Роа значително се подобри благодарение на героичните му изяви в хода на турнира.
Всъщност единственият път за Роа изглеждаше нагоре. През следващата кампания испанския тим зае третото място, което е най-доброто постижение в историята на клуба, а на 29 години Роа изглеждаше, че ще затвърди мястото си на един от най-елитните вратари в света. Манчестър Юнайтед го наблюдаваше внимателно и беше готов да плати 10 милиона долара, за да го превърне в дългосрочен наследник на Петер Шмайхел на "Олд Трафорд".
Отказа на Юнайтед, за да чака края на света
Роа обаче имаше други планове. Той бе сигурен, че новото хилядолетие ще възвести края на дните, и през 1999 г. се отказва от футбола, за да се "подготви за края на света на място, където Той ще ни осигури всичко, от което се нуждаем". Вратарят се отказва от всичките си земни притежания и се оттегля от света, като накрая е проследен до Вила де Сото, малко селце в планините на Кордоба, където живее в изолация със семейството си в очакване на апокалипсиса.
"Никога не съм искал да бъда футболист и футболът изобщо не ми липсва. Щастлив съм и без футбол", споделя той пред вестник "Оле", който най-накрая го открива след шестмесечно издирване. Армагедонът обаче не се осъществява и Роа прекратява изгнанието си. Той се връща в редиците на Майорка, но този път с интересно условие - че няма да играе в събота.
Може би не е изненадващо, че Роа намира за невъзможно да възстанови предишната си слава в Испания. Той е заместник на сънародника си Лео Франко между постовете, а през 2002 г. преминава във втородивизионния Албасете, на който помага за промоцията през следващия сезон.
Необикновената история на един боец
Но през 2004 г. светът му е разтърсен от диагноза рак на тестисите, която го принуждава да се оттегли отново. Проявявайки същата упорита решителност, както винаги, Роа побеждава смъртоносната болест и дори се завръща към професионалния футбол в родината си в Олимпо, преди окончателно да окачи ръкавиците си през 2006 г.
"Бях лош християнин. Трябва да имам вяра, да взема Библията си и да вярвам, че Бог ще ме води", са прощалните думи на Роа през юни 1999 г., когато се оттегля от футбола и очаква края си. Но съдбата имаше други планове за вратаря и спортът го посрещна отново с отворени обятия, когато той победи рака на тестисите и апокалипсиса, за да продължи своята необикновена история.
20 години по-късно Роа не скри факта, че съжалява за решението си да откаже на Манчестър Юнайтед, но само от спортна гледна точка: "По онова време бях много привързан към религията и Библията. Решението не бе лесно, но бе добре обмислено. От духовна гледна точка, и до днес смятам, че взех правилното решение. Да, не беше правилно от спортна гледна точка, защото напуснах футбола в пика на кариерата си. Можех да постигна още много неща и дори да играя в Англия."
ОЩЕ: Не му провървя във Висшата лига, но днес е почти милиардер в земеделието
