Европейските лидери са на път да инвестират много повече средства в бюджетите за отбрана, позовавайки се на изпълнената с предизвикателства "геополитическа среда".
Възраждащата се Русия по източния фланг на Европа, увеличаващият се тероризъм на континента и новоизбраният президент на САЩ, който поставя въпроса за ангажимента на страната му към НАТО - всичко това изнервя някои европейски столици. Но за компаниите, които се занимават с отбранителна техника, страховете на континента означават голям бизнес, пише изданието Politico.
Точно преди Коледа европейските лидери се споразумяха да увеличат значително разходите за проучвания в областта на отбраната от 25 млн. евро сега на 500 млн. евро от началото на 2021 г. Тези стъпки ще направят Европейския съюз четвъртия по големина инвеститор в Европа в областта на изследванията на отбранителната промишленост след Великобритания, Франция и Германия. Инвестиционната програма се нуждае от одобрение обаче както от Европейския парламент, така и от отделните страни членки.
Европейската комисия също така планира да започне подпомагането на европейските правителства, които искат да купуват военна техника заедно. На практика това означава, че ако някои страни решат, че искат да купят безпилотни самолети например, те могат да ги набавят от една компания като част от един договор.
Европейската инвестиционна банка, която заема около 70 млрд. евро за европейските компании през 2015 г., също ще започне да инвестира в проекти за отбрана. Освен това има планове за фонд, свързан с отбраната. Те са идея на Комисията и се отнасят до издаването на специално проектирани облигации за финансиране на скъпоструващи артикули като самолетоносачи.
Ако една страна има финансови проблеми например, Комисията може да пренебрегне националните вноски в този фонд, когато провери, че в бюджета на съответното правителство са спазени фискалните правила на ЕС, отбелязва още изданието.
Тъй като правителствата са единствените клиенти на военно оборудване, отношенията между държавите и индустрията са основани на взаимозависимост.
Въпреки многократните опити на Комисията за установяване на единен европейски пазар за отбранителната техника, 28-те страни членки досега са предпочитали да купуват оборудване от собствените си национални отбранителни фирми, а не от фирми, намиращи се на друго място.
Новите реалности обаче променят призмата на нещата. Терористичните атаки в Европа, страховете за Русия и за ангажимента на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп към НАТО, са дали нов тласък на трансграничното сътрудничество.
Actualno.com припомня, че още в края на ноември миналата година стана ясно, че Евросъюзът планира рязко увеличаване на военните разходи в рамките на многомилиардния Европейски фонд да отбрана (European Defence Fund, EDF). Увеличават се разходите за киберсигурността и събирането на разузнавателни данни, а също за използване на европейските космически програми за отбранителни цели, бе записано тогава в плановете на Еврокомисията.
По-рано Европейският парламент прие резолюция, която подкрепя плана на страните членки за обща отбранителна система. Тя ще даде възможност на Европейският съюз да действа самостоятелно от НАТО, ако това се налага в бъдещ момент. Гласовете на евродепутатите в подкрепа на резолюцията бяха 369. Тогава 255 бяха против, а 70 на 100 се въздържаха от гласуване.
