За поредна година работодатели и синдикати започват разговори за механизъм, с който да определят минималната заплата без да се налага държавата да го прави заради неразбирателство. Служебният министър Гълъб Донев обещава до края на месеца да предложи вариант, по който социалните партньори да са постигнали съгласие, но това към момента не изглежда вероятно, коментира в. "Сега".
Засега идеята е да се избистри формула, при която да се определя надницата на базата на диапазон между минимална и максимална сума, върху които има съгласие. За горната граница, до която да стига минималното възнаграждение, спорът ще е по-ожесточен. Синдикатите държат минималната заплата да е до половината от средната за страната. Бизнесът иска съотношението да е колкото е средното за Европа, тоест 42%. За последните три месеца на 2016 година НСИ измери 1012 лв. средна заплата.
Спор има и за минимума - синдикатите настояват долната граница, под която да не може да се пада, да е увеличената с 30% линия на бедността, което би означавало 408 лв. за тази година. Работодателите обаче настояват долната граница да е прагът на бедността, тоест 314 лв. Служебният министър Донев обяви, че какъвто и да е минимумът, няма да има възможност да се договаря по-ниска заплата за следващата година.
На среща в петък (10 март) социалните партньори са се договорили министерството на труда да поиска официални данни от НАП за това колко е средната основна заплата у нас, тоест без допълнителни възнаграждения или класа за прослужено време. Според работодателите така ще е възможно да се сравняват реално данните със страните от ЕС, в които не съществува клас към заплатите. При определянето на минималната заплата ще се вземат предвид и други фактори като безработицата, заетостта, инфлацията, БВП и производителността на труда.
