България се нарежда на 36-то място от 165 държави и територии, включени изследването "Икономическа свобода по света 2021", публикувано от Института за пазарна икономика съвместно с канадския институт Фрейзър. Тазгодишното издание е базирано на данни от 2019 г. (най-новите сравними за цял свят данни).
За поредна година Хонконг и Сингапур оглавяват класацията, следвани от Нова Зеландия, Швейцария, Грузия, САЩ, Ирландия, Литва, Австралия и Дания. На дъното са Венецуела, Судан и Либия.
Резултатът на България достига 7,76 точки (от максималните 10 точки). В сравнение с миналогодишното издание резултатът на България се повишава с едва 0,02 т. и заради анемичното подобрение, страната губи четири позиции в общата класация за сметка на по-бързо подобряващи резултата си страни. От 1990 г. до 2005 г. икономическата свобода в България расте сравнително бързо (включително поради изключително ниската база), но през последните 10-15 години като цяло е в застой.
Резултатът на България е обусловен от представянето на страната в петте изследвани сфери на икономическия живот:
Правна система и право на собственост (5,94 т.) – традиционно най-слабата категория за страната, при която липсва качествено подобрение през последните три десетилетия. Особено ниски са оценките за безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост (всички с по под 5 т.).
Държави на подобна позиция: Бутан, Ямайка, Монголия, Гърция, Малайзия
Размер на правителството (7,02 т.) – в тази категория резултатът на България се влошава през последните години. Основна причина за това са сравнително големите разходи на държавата и високите нива на бюджетните трансферите и субсидиите. В същото време страната получава максималната оценка по отношение на подоходното данъчно облагане заради плоския данък.
Държави на подобна позиция: Колумбия, Малта, ЮАР, Украйна, Малайзия
Регулации (7,81 т.) – В тази категория резултатите на България са разнопосочни. Сравнително ниска отново е оценката за регулациите на бизнеса, основно заради тежките административни изисквания към фирмите. Висока остава пък оценката за регулирането на кредитния пазар с голям брой банки и свободно кредитиране. Силно негативно въздействие върху оценката за регулациите на пазара на труда оказват високите изисквания за наемане и освобождаване на работници, нивото на административно определената минимална заплата и контролът върху работното време.
Държави на подобна позиция – Армения, Монголия, Руанда, Словакия, Италия
Свобода на международната търговия (8,38 т.) – сравнително високата оценка на България в тази категория е обусловена от членството на страната в ЕС, което води до относително високи резултати на всички страни членки при индикаторите за мита и регулаторни пречки.
Държави на подобна позиция – Белгия, Чехия, Великобритания, Словакия, Испания
Стабилни пари (9,66 т.) – най-силното представяне на България от години. Валутният борд остава гарант за стабилността на лева. По-високата инфлация през 2019 г. леко спъва по-доброто представяне в страната.
Държави на подобна позиция – Канада, Индонезия, Парагвай, Армения, Великобритания
Какво означава по-високата икономическа свобода?
И тази година индексът изследва връзката между икономическата свобода и различни аспекти на икономическия и социален живот в разглежданите държави и територии.
Изследването позволява извеждането на няколко основни наблюдения: Държавите с по-висока икономическа свобода имат чувствително по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението; Доходът на най-бедните 10% от населението е много по-висок в държави с висока степен на икономическа свобода; Нивата на бедност са по-ниски в по-свободните държави; Средната продължителност на живота е над 15 години по-висока в най-свободните държави в сравнение с най-несвободните; Коефициентът на детска смъртност е почти десет пъти по-висок в най-несвободните държави в сравнение с най-свободните; Делът на записаните в училище деца е много по-висок в икономически свободните държави; Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.
