Европейската централна банка прекрати ерата на отрицателни лихви като взе решение за повишаване на основния лихвен процент с 50 базисни пункта до 0%. Мотивът за действията на централната банка е да противодейства на нарастващата инфлация. Решението обозначава първото увеличение на лихвите на ЕЦБ от 11 години насам и ще има пряко отношение към лихвите у нас и растежа на българската икономика.
Вдигането на лихвите от страна на ЕЦБ ще доведе до промяна на лихвения цикъл, като това засяга цената на банковите кредити у нас, лихвите по депозитите и доходността по държавния дълг. Още повече, че прогнозите сочат, че ЕЦБ ще продължи с политиката за покачване на лихвите и в бъдеще. Следващата среща по темата ще бъде проведена през септември, като международните анализатори очакват допълнително движение в посока нагоре. ЕЦБ последна от големите централни банки предприе затягане на паричната политика, като това вече се превърна в световна тенденция, поведена от Федералния резерв на САЩ.
Както е известно България е във валутен борд, тоест българският лев е обвързан с единната европейска валута, а икономиката ни има тесни външнотърговски връзки с тази на Европейския съюз.
В редовното тримесечно издание на Българската народна банка „Икономически преглед”, публикувано на сайта на институцията, БНБ предупреди за ефектите от затягането на паричната политика още през миналия месец.
„Започналото затягане на паричната политика от Федералния резерв в условията на ускоряваща се глобална инфлация, както и сигналите на ЕЦБ за скорошно преустановяване на нетните покупки на активи, последвано от покачване на основните лихвени проценти, са предпоставка условията за финансиране на българското правителство и на частния сектор да се влошават.”, посочват от БНБ в документа, който разглежда основните икономически показатели у нас към края на първото тримесечие на тази година.
„Съгласно принципите на функциониране на паричния съвет (валутен борд, бел. ред.) може да се очаква тенденцията на увеличаване на лихвените проценти на междубанковия паричен пазар в еврозоната да предизвика повишаване на лихвените проценти на паричния пазар, по депозитите и по кредитите в страната.”, прогнозират от БНБ.
Затягането на паричната политика ще подкопае и икономическия растеж на България, става ясно от най-новото издание на макроикономическата прогноза на БНБ, публикувана на сайта на институцията. Именно ефектите от промяната на външната икономическа среда са една от причините БНБ драстично да понижи прогнозата си за растеж на брутния вътрешен продукт на страната през тази и следващата година. Централната банка очаква енергийната криза в Европа да създаде "рискове пред перспективите за развитието на икономическата активност в региона."
„Тези рискове се засилват и от вероятността бързото затягане на паричната политика от страна на Федералния резерв да предизвика значително влошаване на икономическата обстановка в САЩ, което е комбинация с очакваното затягане на паричната политика на ЕЦБ и негативните ефекти от войната в Украйна може да доведе до допълнително забавяне или спад на икономическата активност в основните ни търговски партньори от еврозоната през втората половина на 2022 г. или през 2023 година. В прогнозата не се отчита потенциалното влияние на политическата несигурност в България върху икономическата активност”, пише в прогнозата на БНБ.
БНБ понижи очакванията си за растеж на българската икономика до 1.9% за настоящата 2022 година и до 1.7% за следващата 2023 година. Това представлява намаление в очакванията с 0.2 процентни пункта за тази година и с цели 2.2% спрямо предходната прогноза. За сравнение, в прогнозата от първото тримесечие БНБ очакваше ръст за тази година от 2.1%, който трябваше да се ускори до 3.9% през следващата 2023 година. Войната в Украйна и действията на централните банки обаче, промениха нагласите за развитие на икономиките в Европа, в това число и българската.
Още: България остава сред страните с най-висока инфлация в ЕС
