Три числови показателя, по които синдикатите и работодателите да се договарят за размера на минималната заплата, предлага социалният министър Бисер Петков. Вариантите ще отчитат линията на бедността, ръста на средната заплата, както и инфлацията и ръста на БВП, тоест "връзката между икономическите и социалните показатели". Проектът на рамковото споразумение, с което в. "Сега" разполага, ще бъде обсъден днес (6 юли) на тристранния съвет за национално сътрудничество. На заседанието ще бъде обсъден отново и размерът на минималната заплата за тази година (460 лв.), тъй като съдът отмени постановлението на Министерския съвет.
Преди поредната тристранка не е напълно ясно дали ще има споразумение между държавата, бизнеса и синдикатите за механизма и дали той ще влезе в сила от тази година или догодина. За догодина кабинетът вече прогнозира 510 лв. минимална заплата. "Ще има стандарт за минимално заплащане, който ще отчита необходимите средства на хората да преживяват и няма да възпроизвежда работещи бедни. Ще има и друг, основан на производителността на труда, както и трети - който дава съотношение между минималната и най-често получаваната заплата. По единия от вариантите минималната заплата може да е 550 лв., по другия - 490 лв., а по третия - 520 лв.", обясни министърът на труда.
Досега синдикати и работодатели така и не могат да се разберат как да се пресмята минималната работна заплата. Основната "ябълка на раздора" е какво да е съотношението на минималната към средната заплата. Работодателите искаха то да е 42%-45%, а синдикатите - 50% и дори 60%. По думите на социалния министър новото предложение вече е обсъдено веднъж на експертно ниво и среща одобрение сред двете страни.
Сега предложението на държавата е всяка година до края на март социалното министерство да предлага на социалните партньори всички статистически данни за икономическите и социални фактори, на които да стъпят преговорите и те да приключат преди бюджетната процедура за следващата година. Ще се предлагат три числови сценария за минимална заплата заедно с оценка на въздействието им. Синдикати и работодатели ще се договарят заедно какво да е нивото на заплата на базата на тези сценарии. Първият сценарий казва, че минималната заплата се определя като процент от медианната работна заплата за страната. Петков предлага това съотношение да е 66%. Медианната заплата е по-ниска от средната за страната, като НСИ мери този показател веднъж на 4 години. Според данните на БСК за 2016 г. медианната заплата е била 663 лв., а пък средната - 962 лв.
Вторият сценарий предвижда минималната заплата да се определя така, че да взема прогнозния ръст на БВП на глава от населението и инфлацията. Това ще даде индекс за изменение на минималната заплата. "Този вариант се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на ЕС за демографската и социално-икономическата способност на населението", пише в проекта на МТСП.
Третият сценарий ще е на базата на линията на бедността, средния размер на едно домакинство и средния брой работещи в него. Това според мотивите ще даде "социалната функция на минималната работна заплата да задоволява потребностите на работниците и техните семейства".
