Решаването на проблема с огромната разлика в богатството в САЩ може да доведе до тласък на икономическия растеж, според ново проучване на Института за икономическа политика, предава Business insider.
Неравенството в доходите измъчва американската икономика от близо 50 години. Феноменът се появява за първи път през следвоенната ера през 70-те години на миналия век, когато нарастващата инфлация повлиява върху покупателната способност на домакинствата и довежда САЩ до период на слабо икономическо развитие и увеличаващи се цени. Бързият растеж на неравенството по отношение на богатството се забавя в началото на 2000-те, но оттогава не се наблюдават условия за справяне с проблема.
Ако разликата между богати и бедни не беше толкова голяма, американската икономика можеше да отбележи ръст от около 1,5% - приблизително 309 млрд. долара, до края на 2018 г., посочват икономистите на Института за икономическа политика Джош Бивенс и Аша Банерджи в доклад, публикуван на 24 май.
Чрез преразпределение на богатството от домакинства с по-ниски доходи към най-богатите американци, общата покупателна способност се забави и остави по-малко пространство за икономически растеж.
Казано по друг начин, правителството ще трябва да харчи около 300 млрд. долара за икономически стимули всяка година, ако иска да премахне влиянието на неравенството в доходите върху растежа.
Пределна склонност към потребление
Причината за по-малкото разходи е свързана с икономическа мярка, известна като пределна склонност към потребление. Показателят проследява какво увеличение на заплащането ще стимулира потребителя да харчи, вместо да спестява.
Американците с по-ниски доходи са склонни да имат висока пределна склонност към потребление, тъй като често съставят списък с неща, които желаят да закупят, които трудно биха могли да си позволят. Това означава, че харчат по-голям дял от приходите си, когато получат повишение на заплатата.
От друга страна, по-богатите американци, които вече разполагат с достатъчно пари, задоволяват повечето от ежедневните си нужди и желания, като обикновено спестяват по-голямата част от увеличението на заплатата си, влагайки го в спестовни сметки или финансови активи.
Това несъответствие е отговорно за спада в търсенето, твърдят икономистите. Според проучването делът на доходите на най-богатите 10% от работещите спрямо цените, е нараснал от 1979 г. насам, докато останалата част от населението посочва, че делът им спрямо цените намалява.
В същото време само горният 1% от най-богатите спестяват по-голям дял от доходите си. Това оставя по-малко пари при американците, които са най-склонни да ги похарчат, което от своя страна ограничава икономическия растеж чрез намаляване на общите разходи.
Действията и бездействието на правителството също допринесоха за неравенството в доходите през последните няколко десетилетия, казва екипът. Посоката на политиката потисна преговорната сила на работниците през годините, оставяйки домакинствата с ниски и средни доходи с по-малко шансове за повишения на доходите. Докато общата производителност се е повишила с 60% от 1979 до 2019 г., почасовите заплати за работниците, са нараснали с по-малко от 14% за същия период.
„Намалената преговорна сила на работниците на пазара на труда е ключов двигател за нарастването на неравенството в доходите преди данъци и разходи, което означава, че политиките, които са насочени към работниците, могат да помогнат за компенсиране на тези тенденции“, казва Банерджи.
Политиката за борба с неравенството
Законодателите не успяха да се борят с неравенството посредством по-прогресивна система за данъци и обезщетения, добавят икономистите. Облагането на по-богатите домакинства с повече данъци и използването на държавни фондове за укрепване на мрежата за социална сигурност би помогнало за преодоляване на разликата в богатството и прехвърляне на повече пари на тези, които е по-вероятно да ги харчат.
Конгресът също така позволи периодите на слабо търсене да продължат, без да да се стимулира активността, което допълнително позволява разликата да се увеличи.
„Без промени в политиката неравенството вероятно ще ограничи разходите на домакинствата, като допълнително ще забави общия икономически растеж и в бъдеще“, казва екипът.
Обръщането на тенденцията ще изисква сериозна промяна към политиките за работниците и по-голям акцент върху прогресивното данъчно облагане, сочи докладът.
В днешния, разделен на два лагера, Сенат, е малко вероятно да се постигне единомислие, но при условия на страх от забавяне на икономическия растеж и потенциална рецесия, именно справянето с неравенството в доходите може да бъде един от начините за увеличаване на разходите и стимулиране на развитието.
Още: По един нов милиардер на ден по време на пандемията
