Дръзко, черно, култово четиво за тези, които са готови да прегърнат Смеха
Tой не изпълнява желания, не води войни, не развива болести, не причинява произшествия и не убива никого. Той не е отговорен за делата на човечеството и не е Майката Природа. Той е чисто и просто господин Смърт. И е наследил най-ужасяващия семеен бизнес на всички времена.
Издателство „Ентусиаст“ подарява на българските читатели книгата, която завладя цяла Германия с хумора си – „Животът ми като Смърт“. Автор на тази черна комедия е не кой да е, а самата Смърт. Реалната личност зад този псевдоним всъщност брани своята анонимност, въпреки че се изявява като брилянтен музикант и певец, изпълняващ представления в театри и концертни зали, но също така в траурни домове и болници. Той е водещ на вечерна шоупрограма, а литературните критици го определят като „безусловно убедителен“ сатирик и писател. Макар да има многобройни почитатели, истинското му лице остава скрито зад черната мантия.
Без да бъде назидателна, книгата е повод за равносметка и най-вече за осмисляне на това защо правим толкова много за тялото си, а за душата си – толкова малко. Защото така или иначе животът дава достатъчно уроци и не е необходимо и Смъртта да ни поучава.
Това дръзко четиво разкрива неизвестни досега факти за Смъртта:
Предпочита да развива различна кариера – например да бъде акушерка.
Има дневник, в който записва всички правила на професията си, като най-важното от тях си остава: „Преди всяка задача провери табелката на вратата!“.
Смее се с удоволствие; обича ванилия и дори може да свири няколко песни на блокфлейта.
Има котка на име Мяуци, която не е съвсем котка.
Една от любимите му песни е „Убивай ме нежно“.
Като всеки човек си задава тривиални въпроси за външния си вид. Качулката ми правилно ли е сложена? Правилно ли съм застанал? Косата ми излъскана ли е? Мантията ми чиста ли е?
Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове – от зъболекаря, от баща си, от възможността да не си намери дом, приятели и дори страх от летене, но смело се изправя срещу тях и ги преживява. Така, както на нас, хората, често ни се налага.
„Животът ми като Смърт“ е комедиен поглед на най-трагичната част от нашето съществуване. Книгата има способността да разсмее всеки, който се докосне до нея. Със сигурност нито един читател няма да пострада, след като я разгърне. Все пак е препоръчително никой да не очаква обратна връзка.
