Норвежкият историк Карл Мюлер Фрьолан написа най-подробната книга за нацизма - "Нацизмът – история, генезис, идеи и влияние", като в нея представя историята, генезиса, основните идеи и влиянието му тогава и сега. Как една водеща европейска нация с впечатляваща култура може да създаде жестока диктатура, която отприщва световна война и извършва геноцид? Фрьолан ни помага да разберем една мрачна епоха, като показва не само това, което е било, но и това, което лесно може да се повтори.
Откъс
През 1930 г. световноизвестният писател Томас Ман изнася реч пред препълнена зала в Берлин. Той иска да предупреди германския народ да се пази от нацизма, който той смята за сериозна заплаха – политическо движение, за което се опасява, че ще тласне Германия в пропаст. В печатната си форма речта му е озаглавена Ein Appell an die Vernunft („Призив към разума“). Поводът да я произнесе са неотдавнашните блестящи избори в полза на НСГРП, които довеждат до това да има голям брой нейни представители в Райхстага. Партията се превръща в истинско масово движение, подкрепяно от различни части на германския народ.
Ман е един от първите, които описват нацизма като идеология с корени в Немския романтизъм – по-точно като ирационалистично, екстатично, религиозно преклонение пред такива явления като нация, природа и живот.
През 1914 г. има много немски мислители и писатели, които ентусиазирано подкрепят войната и я смятат за крайно необходимо средство против европейския упадък – войната трябва да прочисти нацията. В интелектуалните среди на други европейски страни цари подобно настроение на военен ентусиазъм. Във връзка с всичко това философията на Ницше играе важна роля като легитимиращ войната фактор. По време на последващия ход на войната ницшеанската пропаганда е най-разпространената в Германия. С упоритата си защита на германската война Елизабет Фьорстер-Ницше сега печели поддръжници за своята интерпретация на философията на своя брат като израз на милитаристичен национализъм. В германската военна пропаганда като цяло ницшеанският витализъм често се свързва с традиционния пруски милитаризъм – Ницше се превръща във философ на войната parexcellence.
На този идейно-исторически фон едва ли е изненадващо, че около 150 000 германски войници тръгват на война с „Тъй рече Заратустра“ (в специално войнишко издание) в раниците си. Няма как да се разбере колко от тези млади германци всъщност са чели Ницше и са вдъхновени от витализма, издигащ войната в култ.
След като имигрира в Германия през 1913 г., Хитлер участва на немска страна във войната. Той е куриер, някой, който тича между окопите и доставя съобщения. За приноса си е награден с Железен кръст първа степен. През лятото на 1918 г. Хитлер е подложен на газова атака. В болницата той е напълно сляп за известно време. След новината за капитулацията на Германия се побърква от скръб. Възвръща зрението си – и в същото време получава видение – той е убеден, че е призван да бъде спасител на Германия.
Още: "С вкус на есен" - вдъхновяващ модерен украински роман
След сключването на мира Хитлер работи за военното разузнаване в Мюнхен. През 1919 г. той получава задачата да проучи новооснована партия – DeutscheArbeiterpartei (Германска работническа партия), за да разбере дали е възможно социалистическата партия да е заплаха за държавата. Хитлер присъства на едно от събранията на партията, където неин член изнася лекция, и се впуска в последвалата дискусия. Участието му прави толкова силно впечатление на присъстващите, че той е поканен да се присъедини към партията. След кратка пауза за размисъл той приема.
Въпреки че Хитлер първоначално възнамерява да създаде своя собствена партия, скромният размер на DeutscheArbeiterpartei му дава надежда, че ще може да я развие по-нататък въз основа на собствените си предпочитания. Той бързо привлича вниманието на хората като оратор и е назначен да отговаря за пропагандната дейност на партията. В началото на 1920-те години Хитлер открива уменията си на оратор. Отново и отново, пред непрекъснато нарастващ брой хора, той има чувството, че може да установи специална връзка със своите слушатели. Той осъзнава, че е способен да ги изпълни с ентусиазъм и да ги убеди, че Deutsche Arbeiter partei разполага с решенията за дълбоките проблеми, които нацията има – проблеми, за които Хитлер обвинява до голяма степен евреите и „капитала от фондовия пазар“.
През този период партията се разраства сравнително бързо, от 40 членове през 1920 г. до около 35 000 през 1922 г. През 1921 г. Хитлер е партиен лидер. След сравнително кратък период на организационни конфликти в партията и кратко прекъсване за Хитлер той се завръща като лидер на партията през 1922 г. – този път с почти неограничени правомощия. СА вече е отделна организация. Членовете не са подчинени на Хитлер, а получават заповедите си от лидера на СА Ернст Рьом – човек със солиден боен опит, първо като част от ударен отряд по време на войната, а впоследствие и във фрайкорпс.
Поради независимия статут на СА Хитлер намира за необходимо да създаде свой собствен отряд от телохранители – група хора, чиято лоялност да е само към него. През март 1923 г. се сформира Stabswache („Щабсвахе“) – група дванадесет лично подбрани мъже. Те са екипирани с черни фуражки с черепи върху тях и черна лента със свастика, символ на партията. Те се кълнат във вярност до смърт пред Хитлер. Няколко месеца по-късно тази група е разширена до 100 души (всички нови мъже са взети от СА) и е преименувана на StosstruppAdolfHitler („Щурмови отряд „Адолф Хитлер“). Той е предназначен да бъде „елитната част“ на партията. Както подсказва самото име (и използването на черепа като символ), историческият образец за тази нова група са легендарните ударни отряди от войната.
Още: Откъс от "Принцеса Маргрете", Анне Гюн Халворшен и Ранди Фюлехауг
По същото време, когато нацизмът се появява в Германия, подобно политическо движение възниква в Италия – фашизмът. Веднага след войната Бенито Мусолини, силно националистически настроен ветеран от войната и бивш социалист, формира Fasci di Combattimento („Съюз на борбата“). На този съюз от паравоенни сдружения са дадени униформи с черни ризи и следователно са наричани „черните ризи“. Съюзът се състои главно от ветерани от войната и творци футуристи, включително и Ф. Т. Маринети. Някои от тези ветерани от войната са били т.нар. ардити – членове на щурмови отряди от същия тип като германските ударни отряди.
По начало италианските фашисти имат донякъде неясна политическа програма. Въпреки това може да се очертае едно идеологическо ядро от ултранационализъм, ирационализъм и насърчаване на насилието. Както идеалът за органична форма на държава и общество, така и възхваляването на волята, действието и насилието като нещо динамично заема важно място в италианския фашизъм.
Черноризците бързо стават известни с широката си употреба на насилие срещу опонентите си – социалисти и комунисти. През 1921 г. се създава Националната фашистка партия и възможно най-скоро започват усилия за завземане на властта. През 1922 г. черноризците поемат контрола над Северна Италия. Мусолини заплашва да тръгне към Рим и да преобърне държавата чрез насилствен бунт, освен ако на неговата партия не бъде разрешено участие в правителството. Крал Виктор Емануил се поддава на заплахите, решава социалистическото правителство да бъде уволнено и осигурява назначаването на коалиционно правителство, което включва и фашисти. След „Похода към Рим“, триумфалният марш към столицата, извършен от черните ризи, Мусолини започва работата си по надхитряването на партньорите си в правителството и преобразяването на италианската демокрация в диктатура.
Италианският фашизъм по различни начини се превръща в източник на вдъхновение за нацистите. Нацистите се учат от широкото използване от страна на фашистите на политически символи, като например военни процесии и носенето на униформи. По-точно, нацистите са впечатлени от фашисткото завземане на властта. Хитлер иска да се сдобие с власт по подобен начин – чрез използването на паравоенни формирования.
Още: "Принцеса Маргрете" - съвременна принцеса търси истинската любов
Демонологията (или „сатанологията“), апокалиптиката, хилиазмът и концепциите за грехопадението и рая са елементи, които са основни черти на християнската (или по-точно юдео-християнската) традиция. Също толкова поразителна, ако не и повече, е идеята на Хитлер за съществуваща висша сила или енергия, метафизичен принцип над или зад видимия свят.
Това е божествената сила, която е идентична с природата и нейната воля, която е достъпна за арийската раса чрез нейната кръв. Следователно кръвта е връзката между арийците и природата или Бог (които са двете страни на една и съща монета). Когато кръвта на арийците бъде прочистена, расата ще възстанови своята жизненост, уникалната си способност да се бори и да създава.
За Хитлер арийската кръв е като мистичен източник на сила, нещо, което дава достъп до божествената иманентност. Той поставя ключов акцент върху арийците, живеещи в съюз със законите на природата или божествената воля. Природата ще накаже всеки, който наруши тези закони, както са направили арийците чрез смесването на расите – този „грях срещу кръвта“ ги е изгонил от рая. Хитлер изразява един вид преданост към природата, дълбоко уважение или почит към природата, която се възприема като божествен ред, като силата, която прониква или обхваща вселената – всеобхватен организъм.
Новият български роман "За глътка въздух" - трудният път към любовта и малкото човешко щастие
