Издателство „Ентусиаст“ обединява в сборник фантастичната проза на Павел Вежинов
По повод 103-тата годишнина от рождението на Павел Вежинов издателство „Ентусиаст“ публикува книгата „Над всичко“. Антологията обединява най-емблематичните фантастични творби на писателя и включва повестта „Над всичко“, разказите „В един есенен ден по шосето“ и „Моят пръв ден“, новелите „Сините пеперуди“ и „Когато си в лодката“ и романа „Гибелта на „Аякс“.
Павел Вежинов може да бъде определен като пионер в областта на фантастиката, защото е първият български автор, който насочва творческото си вдъхновение към този нов за времето си стил. Началото на фантастичната линия в произведенията му е поставено през 1956 г. със сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“. След това в продължение на над 20 години писателят продължава да обогатява и доразвива многоаспектността на темите за свръхестетвеното, общуването с извънземен разум, пътуването във и през времето, странстването в Космоса, откриването на нови галактики и нови възможности за изява на човешкия разум. Според Вежинов от фантастичното лъха надчовешко съвършенство и красота, свръхреалност и приказност, свобода и изящество на образните съчетания. То е израз на нашите амбиции или надежди към действителността.
Макар фантастичното да е неотменна част от сборника „Над всичко“, в основата на отделните творби остава проблемът за баланса между разума и чувствата. Самият Вежинов споделя: „В моето творчество винаги съм приемал фантастичното като условност, метафорична възможност за постигане или обобщение на човешките истини.“ Книгата е дълбоко размишление за противоречивостта на човешката природа, за способността на човека да надмогва себе си, за да приеме другия. Неслучайно сборникът носи заглавието на едноименната повест – въпреки всички перипетии и житейски изпитания над всичко остават съпричастността, любовта, мисълта за другия.
Сблъсъкът с необичайното и невероятното кара героите, а чрез тях и читателите, да извървят сложния път към познанието и така да открият Смисъла. Според Вежинов фантастичното се е превърнало в дълбока душевна потребност, която винаги ще търси своето удовлетворение. „И ако все пак си представим, че фантастичното някой ден наистина ще изчезне, това ще означава, че хората са стигнали до един мъртъв опустошен свят, лишен от надежда.
