И в САЩ, и в Европа традиционните политически партии са хванати натясно. Някога стабилните двупартийни системи сега са под засилен натиск, който създава пукнатини и отваря място за популистите от крайното пространство, било то ляво или дясно.
Тези дни в Брюксел крайнодесни демонстранти прекъснаха възпоменателно събиране за жертвите на терористичните атаки от 22 март. В САЩ Доналд Тръмп разтърси републиканския елит по време на първичните избори от кандидатпрезидентската надпревара. В Германия и Австрия крайнодесните партии преживяват подем. Испания остава парализирана, след като на парламентарните избори утвърдените партии бяха наказани, а гласовете бяха разпръснати в целия политически спектър.
Във Франция от десетилетия „Националният фронт” се възправяше срещу основните партии с не особено голям успех. Мигрантската вълна в Европа обаче, както и атентатите в Брюксел на 22 март и двете атаки в Париж миналата година се оказаха вятърът в платната на „Националния фронт” след неколкогодишните му опити да изчисти образа си на крайна партия. „Фронтът” се възползва от възникналите проблеми, за да издигне призивите „Първо Франция” или „Франция на французите” в очевидно елиптичен антиимигрантски и антимюсюлмански изказ. Тези призиви отекнаха силно в ушите на обществеността, която е разтревожена за сигурността, миграцията и икономическата стагнация. Други пък бяха привлечени от партията заради неясната, но натрапчива идея, че политиката както винаги служи повече на политиците и богаташите, отколкото на обикновените хора.
Седмици след ноемврийския атентат в Париж по време на кампания за регионалните избори в Марсилия кандидатът на „Националния фронт” Стефан Равие заяви: „От 40 години едни и същи политици управляват Европа. Точно сега всичко е пълен хаос. В тази страна никога не е било добре да си десен твърде рано”.
The New York Times
