Авторитарни системи, радикализъм, капитализъм - какво са те за времето, в което живеем? Простите отговори са присъщи на авторитарните и дори фашистки епохи, до които през последните няколко години се стигна - или поне до границата с тях. И тази ера на промяна, която започна, все още има отворен край.
Изчерпателен анализ по темата едва ли може да бъде направен в рамките на няколко реда, но все пак вероятно с основание може да се твърди, че отслабването на демокрацията стартира някъде около 2010 г., и процесът по делегитимацията й започна не от краищата й, а от центъра, където политиците пренебрегнаха нейните основни принципи.
Травми и страхове
Очевидното нарушаване на демократичните процеси в резултат на икономическата и финансова криза през 2007 г. и 2008 г. доведе до реална промяна на времената, в които живеем, които наподобяват Голямата депресия от миналия век. Това, което последва, беше на институции със съмнителна демократична легитимност, които в крайна сметка доведоха до свалянето на избраните правителства. Картината, която по-рано беше смятана за присъща на Централна Европа, обхвана големи части от континента.
Крайната десница не се появи от нищото. Това се отнася със същата сила и за всички онези, които изведнъж потърсиха отговор в авторитарните движения; важи и за кандидат-президента на САЩ Доналд Тръмп. Популярността на всички тях е последица от специални обстоятелства. Те включват възраждането на расизма, оцелял в годините на демокрацията очевидно невредим. А случаят с Тръмп показва колко сложни са отговорите.
Това, което демонстрират поддръжниците на ексцентричния нюйоркски магнат, е съпротива срещу неолибералната политика на глобализация, обявена за алтернатива, но която в действителност доведе до разделянето на обществото на печеливши и губещи.
В много от случаите Тръмп печели симпатизанти заради страх; страх на хората, които се чувстват изоставащи в обществото. В Европа ситуацията не е много по-различна. Партиите, които възприемат себе си като леви, трябва да осъзнаят, че те доброволно се отказаха от тази територия. Те просто нямат отговор на неолибералната революция на 80-те години и именно в това се корени тяхното недоумение.
Старите ограничения на капитализма
Сгрешиха обаче не само левите. Провалът на Европейския съюз в разширяването си на Изток доказа на еврократите, че износът на капитализъм не е достатъчен, за да се получи накрая демократично общество. Капитализмът и демокрацията не са изначално свързани един с друг: това вероятно е едно от най-важните открития в последните години. Дори напротив: изглежда, че капитализмът се справя много добре дори и без другарчето си.
Какво означава това за бъдещето на демокрацията? Може ли през XXI век тя най-накрая да се освободи от ограниченията на капитализма, които се появиха през XVII и XVIII век, и се сдобиха с пълна сила през XIX и XX век? Или може би и в нашето време ще запази напълно грешни отговори, отговори от вчера за проблемите на утрешния ден? Само времето ще покаже.
Der Spiegel
