Миналия петък германският канцлер Ангела Меркел заяви, че споразумението между ЕС и Турция ще позволи на Европа да „се справи с трудния тест“, пред който е изправена заради бежанската криза. Четири дни по-късно „Ислямска държава“ удари в сърцето на ЕС, обезсмисли тези думи и увеличи залога за следващия емоционален дебат на тема „Европа като крепост“. Преди всичко това засили натиска над жената в сърцето на дебата – Меркел, дни след като тя договори споразумение, което се надяваше да бъде решение на бежанската криза с исторически размери. Вчера следобед с помръкнало лице пред камерите в Берлин Меркел осъди атентаторите като „врагове на всички ценности, които Европа защитава“. „Тези ценности отстояваме особено в дни като този – ценностите на свобода, демокрация, мирно съжителство на всички наши спокойни граждани“, каза тя. „Нашата сила се основава на нашето единство и така свободното ни общество ще се окаже по-силно от тероризма“.
Неоспорима заплаха
Умереното изявление на Меркел бе направено на фона на мрачно признание. Столицата на ЕС е атакувана и заплахата за сигурността на Европа не може да бъде отречена. Най-силният европейски политик каза на своя народ, че в следващата глава от историята на ЕС нищо не е сигурно.
Европейските наблюдатели коментират, че атентатите в Брюксел ще засилят защитния рефлекс на европейските граждани. След убийствата в редакцията на „Шарли ебдо“ през януари 2015 година редица популистки партии поощриха този рефлекс, като целта им бе да спечелят политически дивиденти. Вчерашните атаки и тяхната времева близост с постигнатото миналата седмица крехко споразумение за миграцията с Турция дори улесниха тези противници на миграцията в критиките им към политическия елит, че е отворил континента за терористичните атаки.
В дебата дали Европа трябва да се превърне в крепост традиционните партии вече са в губеща позиция, но се мъчат да разяснят, че нападателите от „Ислямска държава“ не са сирийски бежанци, а тези, от които сирийците бягат. „За съжаление мисля, че събитията вероятно ще засилят позициите на тези, които призовават за издигането на крепостна стена срещу негативните последици от бежанската криза и в ущърб на правилните и хуманни политически избори на Меркел“, казва Улрике Герот от Европейската лаборатория за демокрация.
В продължение на седем месеца Меркел отстояваше политиката си на отворени врати и бе последователна в позицията си, че Европа не може да се затвори пред тези, които бягат от войната. През последните няколко месеца обаче полъх на „реална политика“ се прокрадна в позицията на германския лидер, предимно заради вътрешния натиск да намали миграцията.
Призиви за спокойствие
От години германските политици и силите за сигурност очакват с ужас атаки като тези в Брюксел. Тази разделителна стена бе разрушена след новогодишните атаки в Кьолн, когато мигранти нападнаха германки. Сега Брюксел е поредната пукнатина. Германският лидер няма да се откаже бързо от аргументите си, че Европа не може да се затвори за останалия свят. „Тя обаче ще се увери, че Германия изпраща силни сигнали за това, че е сериозно обвързана със сигурността на Европа, и то с всички средства – включително с отбранителна политика“, казва Алмут Мьолер от Европейския съвет за международни отношения в Берлин. Докато Германия и останалите европейски страни обмислят отговора на безпрецедентните, идващи отвън терористични атаки, те се сблъскват с безпрецедентното политическо предизвикателство да намерят ефективна стратегия в своите недра.
The Irish Times