Демокрацията е изправена пред "трайни и тревожни предизвикателства" в световен мащаб, заяви президентът на САЩ Джо Байдън в четвъртък на виртуална среща на високо равнище за демокрацията, предизвикала полемика, тъй като Китай и Русия не бяха поканени за участие.
С поглед към Русия - какво говори Радев с Байдън
Подходи за разрешаване на кризата в Украйна чрез деескалация на напрежението и стриктното изпълнение на Минските споразумения, както и укрепването на отбранителните способности на страните-членки на НАТО, бяха сред на акцентите на разговора, според прессъобщение на президенството ни. Потвърдена бе готовността на Алианса да продължи да води диалог с Русия за постигането на мирно и устойчиво решение на кризата в Украйна, както и за своевременно гарантиране на сигурността на отделните държави-членки при ескалация на напрежението между Русия и Украйна.
Накъде върви демокрацията
Байдън, който встъпи в длъжност през януари в условията на най-голямата политическа криза в САЩ от десетилетия насам, заяви, че тенденциите "до голяма степен сочат в погрешна посока" и че "повече от всякога демокрацията се нуждае от защитници".
"Намираме се в преломен момент. Ще позволим ли да продължи безконтролното връщане назад по отношение на правата и демокрацията", каза Байдън, цитиран от БГНЕС.
Двудневното събитие, което се проведе чрез видеовръзка заради пандемията от коронавирус, беше обявено от Белия дом за лидерска инициатива на САЩ в екзистенциалната борба между демокрациите и силните автокрации или диктатури.
"Не се заблуждавайте, намираме се в момент на демократична равносметка", заяви Узра Зейа, заместник-държавен секретар на САЩ по въпросите на гражданската сигурност, демокрацията и правата на човека. "Страните в почти всеки регион на света преживяват степени на отстъпление от демокрацията", заяви тя.
Байдън се включи в срещата на върха в момент, когато Съединените щати са изправени пред критики заради списъка на чуждестранните гости и дълбоки проблеми на вътрешнополитическия фронт, докато Доналд Тръмп продължава опитите си да дискредитира изборите през 2020 г., които загуби. Напрежение имаше и по въпроса кой трябва да бъде в и извън - списъка на поканените.
Китай и Русия, които Байдън описва като лидери от лагера на автокрациите, бяха демонстративно изключени, което предизвика язвителни коментари. "Нито една страна няма право да оценява огромния и разнообразен политически пейзаж в света според един-единствен критерий", написаха посланиците на Русия Анатолий Антонов и на Китай Цин Ган в съвместно изявление.
Решението за това кои други държави трябва да бъдат изключени от срещата на върха заради нарушаване на правата на човека или фалшифициране на вота също беше дискусионно. Така например Пакистан и Филипините бяха поканени, а националистическото правителство на Унгария, член на ЕС, не беше допуснато. Бразилският десен президент Жаир Болсонаро беше поканен, докато лидерът на Турция, държава-членка на НАТО, Реджеп Тайип Ердоган остана непоканен.
Байдън призова световните лидери да поемат конкретни ангажименти по време на срещата на върха и Съединените щати обещаха програми на стойност 424 млн. долара за подпомагане на защитата на медийните свободи, борбата с корупцията и подкрепата на свободните избори по света. Сред тях са милиони долари американско финансиране за укрепване на честността на изборите и 30 млн. долара за международен фонд за подкрепа на независимите медии в "бедни на ресурси и нестабилни условия".
Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън, която говори на срещата на върха за усилията за борба с корупцията, призна, че Съединените щати са може би "точно сега най-доброто място за укриване и изпиране на незаконно придобити печалби".
Всъщност най-неудобният елемент от срещата на върха беше фактът, че Байдън се бори да възстанови вярата в демокрацията у дома, а не на другия край на света.
Тръмп все още отказва да признае резултатите от изборите през 2020 г.
С помощта на симпатизиращи му медии, включително мощната Fox News, бившият републикански президент продължава да разпространява лъжи за измами сред десетките си милиони поддръжници. И тъй като шоковите вълни от щурма на Конгреса на 6 януари, извършен от поддръжници на Тръмп, все още отекват, нарастват опасенията за парламентарните избори през 2022 г. и президентския вот през 2024 г., на които Тръмп може да се опита да се завърне в политиката, пише в свой анализ за АФП Себастиан Смит.
Брус Джентълсън, който преподава политически науки в университета "Дюк", заяви, че подобна среща на върха "никога не е била добра идея". "Нашите проблеми тук са много по-тежки, отколкото във всяка друга западна демокрация. Сградата на Капитолия беше атакувана, имаше опит за преврат. Не сме виждали това да се случва в Париж, в Бундестага или в централата на ЕС в Брюксел", каза той.
"Ако искаме да се конкурираме като демокрация трябва да направим всичко по силите си и това наистина зависи повече от нас вътре в страната, отколкото от това по някакъв начин да съберем 100 световни лидери и да кажем: "Харесваме демокрацията".
