Неделя, късен следобед. Не си причиних Слави Трифонов да ми говори хуморески. Защото няма какво смешно да каже дори – напуснеш ли кораба по време на война, която променя света, по мое мнение си или страхливец, или тотално зависим. Което и да е от двете, вече не ме интересува - подробност е.
Всъщност Трифонов доказа що за политическа стока е още миналата година. Тогава, на два пъти, можеше да поеме отговорност и да покаже не на думи, а на действия какъв е мъж. Той на действия най-добре показа колко е мъж. Можеше да направи правителство и да поеме волана. Да, нямаше да кара държавния автомобил сам, щеше да е принуден да се съобразява, но щеше той да определя основния маршрут. Само че не го направи – и ако някой още има съмнения защо, да ходи да си прегледа главата.
Покрай темата за благоволението на Слави Трифонов – поне това забелязах вечерта, час и половина интервю, то като футболен мач, не боксов – се поразтуших малко с YouTube. Извън политиката, в България винаги е актуален футболът. За мен българският поне не е години наред, предпочитам вече само да поиграя с приятели, не и да гледам импотентни напъни. Но в YouTube попаднах на интересно клипче, което всъщност онагледява какво бих искал да видя и в българската политика.
Ще кажете какво общо между двете? Всъщност много и конкретно – успехите идват тогава, когато се играе отборно. Тогава, когато няма егоизъм и всичко е подчинено на общата цел. Тогава стават най-красивите неща – и във футбола, а и навсякъде, където хората си помагат, вместо да се спъват заради личен интерес. Заради пари - много пари!
Изгледайте цялото видео, което публикувам (мили дами, убеден съм, и на Вас ще Ви е интересно), но обърнете специално внимание на отрязъка от 7:20 до 8:06! Това е то магията – на спорта, но и на живота. Такива като Слави Трифонов никога няма да го разберат!
Автор: Ивайло Ачев
