Че историята се повтаря един път като трагедия, а втори като фарс, дори не е достатъчно убедителнa максима за българската политика. Тук се повтаря един път като фарс, втори като гротеска, трети като сапунка. А това, което се случва в момента с премиера Борисов е, че изглежда се е запътил тъкмо към онзи образ, спрямо който усилено и с години изграждаше имидж на негова противоположност - Станишев. Кой беше Станишев впрочем? Аз не помня добре. Имаше такъв човек, приемаше всичко с каменно лице, не му пукаше от целия кипеж от корупция, който се осъществяваше под него и изглеждаше като измъчена фигура, която просто чака края на мандата си. Кулминацията в неговата политическа кариера бяха думите, че Дeлян Пеeвcки е получил катарзис.
С Борисов започва да се случва нещо подобно; в момента очакваме той да заяви, че самият Цветанов е получил катарзис - там някъде измежду многото спални на 315-те квадрата, споходен директно от божествените прозрения на библейския псалм, вграден в сградата. С годините стана така, че хората под Борисов, т.нар висш ешалон на ГЕРБ, започна един по един да изгърмява с прояви, за които в други страни се подават оставки и се слага облекчителен край на политическата кариера с единствената перспектива на евентуални слабо посещаеми лекции в провинциален университет. Общото основание, с което ГЕРБ е на власт, а именно - че все пак отгоре там някъде ще бди свръхгероична фигура, която макар и авторитарна, ще прилага силна ръка спрямо собствените си подчинени, започва да губи и без това измалелия си престиж. В момента Борисов безпомощно проследява собствената деградация на ГЕРБ, по същия начин по който Станишев безизразно посрещаше всички девиации на тройната коалиция. Това, което впрочем остава неразбираемо, е как е възможно за 10 години премиерът така и да не намери някакви малко по-адекватни хора, с които да се заобиколи - съветници, министри, пиари, депутати. Още навремето, при един вече отдавна забравен, но иначе твърде забавен политик - Лъчо Мозъка, изглеждаше, че ГЕРБ ще има сериозен проблем със собствените си кадри. 10 години по-късно има много по-фрапантни образи от гореспоменатия мозък, само че с тази разлика, че май всички живеят на една улица.
В ГЕРБ и в БСП има много повече сходства, отколкото различия - онези работи за "ляво", "дясно", "център", "проевропейска", "проруска" ориентация и прочие са упражнение по празнословие за напреднали социолози, чиито дефиниции имитират експертиза, която служи за пълнене на сутрешни блокове. Нека ги дефинираме иначе: Общото между ГЕРБ и БСП е, че са толкова зле, че всяка от тях прави другата партия възможна. Станишев направи Борисов възможен и го доведе на власт; а в момента Борисов и хората около него направиха всичко възможно, за да връчат шансове на Корнелия Нинова, за която ако преди 5 години някой би предположил, че ще се превърне в основен опонент на премиера, би бил спогледан с невярващи погледи и почерпен с малко успокоителни, за да поукроти избуелите си фантазии.
Кулминацията на целия този процес ще бъде моментът, в който Борисов правилно ще последва примера на Станишев, и за който сякаш вече се подготвя с целия процес по Западните Балкани - и изведнъж ще се озове при него в Европейския парламент. Тогава двамата ще се посрещнат с усмивка и ще прегърнат добре платеното си забвение в Брюксел. Има такова нещо - българското изгнание. Така както всеки герой в руската литература накрая свършва в Сибир, в българската политика завършва в Брюксел. Неслучайно Бареков го нарече "каторга"; една добре платена все пак каторга. И така, онази епоха, на която ни се падна историческия шанс да бъдем омерзени свидетели, ще свърши именно така: Борисов и Станишев, един до друг там, с весела усмивка и опрощаващо махване на ръка към всичко останало в миналото и едно учтиво, приятелско, "Добре дошъл".
Автор: Райко Байчев
