Снимките в социалните мрежи са все повече – бележка от банкомат, показваща сметка с десетки хиляди левове, скъпи коли с украински номера и добре облечени мъже и жени, които си купуват необходимото от мола и хипермаркета, вместо да бедстват и да чакат подаяния.
Расте и гневът на българите. Народът масово роптае срещу "богатите украинци", живеещи по хотели у нас, които са дошли "да източат" социалната ни система. Държавата ни ги приема като скъпи гости, дава им пари и подслон, докато българските пенсионери мизерстват, а детските надбавки за собствените ни деца са обидно малко - такава е обичайната теза.
Социалните мрежи са пълни с негативни коментари, които наричат новодошлите с всякакви обидни епитети и ги пращат "да си ходят" обратно в Украйна. Бежанците не заслужавали такова гостоприемство, били "паразити" и водели охолен живот на наш гръб. А родните "самаряни" били обикновени лицемери.
Нека да припомним – Украйна е във война. Тежка, кървава, безмилостна война. Навсякъде падат снаряди, ракети удрят блокове и болници, все повече градове са в руини и с трупове по улиците. Умират бедни и богати, млади и стари, но най-вече невинни. Ясно, че не ви пука за тоя ужас, докато не ви дойде до главата, но все пак го имайте предвид.
Когато дойде Ванка с танка, нито скъпия Мерцедес, нито хубавите дрехи и натрупаните спестявания ще ви спасят от него. Той просто ще ви премаже, както видяхме на видео в първите дни на войната. После ще дойде у вас и ще ви вземе пералнята и телевизора, а по пътя ще изнасили или застреля още някого.
Завидяхме на бежанците за 40-те лева, набързо сметнахме колко повече са от пенсиите и заплатите ни (сякаш украинците са виновни за това) и колко олио бихме си купили с тях. Нищо, че тези пари отиват при българските хотелиери, а Европа вероятно ще ни ги възстанови. На кой му пука за фактите?
Нека да сме наясно. Държавата ни има бюджет за извънредни ситуации и парите за бежанците идват от него, не от фонда за пенсии, нито от онзи, който плаща детските. Така че бъдете спокойни, никой не ви е похарчил парите.
Ако ще сравняваме кой как приема украинците, Полша се грижи много по-добре за тях. И е приела в пъти повече хора, и то без да мрънка. Ще кажете: поляците са им братски народ. То и ние сме им братя. Но само на думи и само ако се сетим за Бесарабия. Май сме по-братски настроени към руснаците, които също са братя с украинците, но ги избиват безмилостно. Те са ни по-симпатични.
По това как приемаме бежанците безмилостно лъсва сиромашкия ни национален синдром. Свикнали сме да живеем зле, да сме прецакани и не можем да се примирим, че има някой по-зле от нас. Това си е наша запазена марка, наше право. "Живеем юнашки живот сиромашки", както се пее в една известна песен.
Z като Zавист
Скотският манталитет толкова ни е завладял, че гордо демонстрираме символа Z на русофилския "поход за мир" пред парламента, докато целият цивилизован свят осъжда агресията на Путин и оставя Русия в почти пълна изолация.
Всъщност този символ има особен смисъл, защото най-големият ни недъг е Zавистта. "Ако в България някога се роди гений, той ще бъде геният на завистта", казва великият Елин Пелин преди повече от столетие. Е, не сме мръднали много.
У нас завистта вирее в особено благоприятна среда. Вечно някой друг е виновен за личните и националните ни провали: жертви сме и на турското робство, и на Великите сили, и на шефа, и на братчеда, и на комшията. Въобще всички са срещу нас.
Същевременно постоянно се сравняваме с другите, но не като здравословна конкуренция, а като отрицание на чуждия успех. Успехът в България има само един измерител "Аз". Мразим с особена жлъч всеки, който може или има нещо повече от нас. Затова и украинските нови коли "ни бъркат в очите", но не обръщаме внимание на семейството, събрало целия си живот в багажника. Какво ни интересуват? Свикнали сме гордо да демонстрираме колко не ни пука за другите.
Войната в Украйна и отношението към бежанците е поредният повод за разделение и омраза в и без това разделеното ни общество. Много българи се чувстват несправедливо ощетени, защото не усещат същата грижа и съпричастност към себе си, каквато проявяваме към украинците. Затова яростно се хвърлят както срещу чужденците, "получили всичко наготово", така и срещу нашенците, които им помагат.
Гневът им всъщност не е срещу украинците, те са моментната удобна жертва. Гневът е срещу отдавна неработещата държава, която третира чуждите като свои, а своите като чужди.
Но нима украинците са виновни за това?
Автор: Илия Лазаров
